Page:RBE Tom10.djvu/513

чиновниците тозчас с въоружените си слуги почти целий дом изпразнуваха. Г. Бенев, БК (превод), 42.

НАСЛЕДСТВО, мн. -а (рядко), ср.

1. Само ед. Обикн. с предл. п о, в, о т. Осигурено по закон или завещание право на наследяване, приемане в собственост на имущество, пари и др., които е притежавал приживе някой покойник. След смъртта на тъста си Тома Тъкачев получил в наследство голяма двуетажна къща в центъра на града, която поправил и в която досега живееше със семейството си. Г. Карасла-вов, ОХ I, 188. Лишавам от наследство. Предавам по наследство. Оставям в наследство.

2. Имущество, пари, вещи и др., които след смъртта на техния собственик стават притежание на някого, обикн. на негови най-близки родственици. Той се върна.., поправи воденицата, едничко наследство, останало от баща му, и заживя повече около нея. Елин Пелин, Съч. I, 168. Покойният иска в завещанието си, щото Асен Дъмбев да свърши медицина и да се настани за лекар в Гюмендже, само така. ще получи наследството изцяло. А. Страшимиров, Съч. V, 161. Всички знаеха, че бай Гроздан отиваше да търси наследството на покойния си брат, който беше починал преди години някъде из просторните американски степи и оставил милиони, все в чисто злато. Ал. Бабек, МЕ, 10. -— Той иска да остане сам от Борджиевата фамилия и да земе сам наследствата на папата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 9.

3. Прен. Обикн. със съгл. опред. Културни придобивки (паметници, произведения и под.), дело на бележити творци, на предишни поколения или народи. Щишманов пръв изнася истината около Венелиновото ръ-кописно наследство,.., издирва ръкописно-то наследство на Неофит Рилски. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр.‘ бъч. I),

13. Нашите театри се обърнаха и към нашето драматургическо наследство. Вазов, Страшимиров, Костов заживяха с нова сила на нашата сцеНа като драматурзи. Сл. Васев, Т, 1954, кн. 2, 48. Старите гърци са оставили богато и разнообразно културно наследство. Те са създали театъра и са завещали на човечеството прекрасни произведения в областта на литературата и изкуствата. Ист. V кл, 84. И до ден днешен не е разкрцто пълнота сила и величието на цялостното Ботево идейно и художествено наследство. В. Йосифов, Избр. тв I, 30.

4. Прен. Завареното от някого положение, състояние на нещата някъде, което обикн. се отразява, оставя отпечатък върху живота и дейността му в бъдеще. — Искам да те предупредя, че наследството ми е тежичко... Няма да говоря каквр е правило предишното ръководство. Но тук има големи възможности за работа! А. Наковски, БС, 110. "Трябва да се търпи и да се работи. С такова примирение.., се залавя Пеев за деловодството на Книжовното дружество, поемайки неблагодарното наследство на Стоянов; и Друмев, които напускат Браи-ла. М. Арнаудов, БКД, 236. Всеки се сражава със наследства тежки. Тежките наследства тежко се рушат. В. Марковски, ПЗ, 459.

5. С предл. по. Установена традиция в семейството или в друго общество, изявени наследствени особености и под. Той е по наследство от баща си прислужник при тая църква. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 25о. Още с постъпването си [в железниците] той, по наследство от баща си, също железничар, се записва за член на социалистическата партия. П. Спасов, ХлХ, 251. Нашите майстори [резбари] предавали това изкуство по наследство и все повече и повече го усъвършенствували. Ст. Михайлов, БС, 221.

НАСЛЕДУВАМ* -аш, несв. и св.; наследя, -иш, мин. св. — их, св;, прех. Остар. и диал. Наследявам; наследвам. — Тая корона, която наследувах от баща си, след малко ще украсява главата на другиго. И. Р. Славейков, ПИ, 14. Елате ви, благословени на отца моего, наследувайте царството приготвено за вас от создание мира. КТЕМ, 521. Млого от кнезовете пожелаха престола преди да го наследуват и са раз-миряваха даже против бащите си, за да им отнемат скиптъра. П. Р. Славейков, СТИ,

34. наследувам се, наследя се страд.

НАСЛЕДУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наследувам и от наследувам се; наследяване, наследване.

НАСЛЕДЯ. Вж. наследявам.

НАСЛЕДЯ. Вж. наследвам и наследувам.

НАСЛЕДЯВАМ, -аш, несв.\ наследя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Ставам собственик по закон или по завещание на имущество, пари, права, власт и др., които е притежавал приживе някой покойник. — Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. А. Каралийчев, ПГ, 118-119. Детето бе момче и целият воденичарски род възликува — имаше кой да наследи мелниците, стотиците декари ниви, лозя и овощни градини. О. Василев, ЖБ, 133. За времето на задругата нямаше значение богатството на момата, защото тя не наследяваше нищо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 108. Може някой да е наследил имание от родителите си или от някой роднина или приятели, но ако ся не труди да държи това имание, той скоро ще го изгуби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 28-29. // Ставам наследник на някого след смъртта му. Сандо, по-големият му син [на Бабулев], все поглеждаше мястото на баща си зад стъклената ограда, пък и свикна с мисълта, че един ден