Page:RBE Tom10.djvu/504
НАСКАЧА. Вж. наскачавам и на-с к а ч в а м2
НАСКАЧАВАМ, -аш, несв. (рядко); наскача, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Наскач-вам2. наскачавам се, наскача се страд.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НАСКАЧАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наскачавам и от наскачавам се; наскачване2.
НАСКАЧАМ. Вж. н а с к а ч в а м1.
НАСКАЧАМ СЕ. Вж. наскачвам се.
НАСКАЧВАМ1, -аш, несв.; наскачам, -аш и (рядко) наскоча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Скачаме всички или мнозина. Часът измина бавно. Обикновено щом удари звънецът, всички наскачва-ха, готови да излизат навън. П. Проданов, С, 98. Някому скимне за хоро, за валс. Той става веднага. След него наскачват и другите, и почват да се въртят. Д. Калфов, ПЮН, 119. Влакът тръгна. Покатерилите се по вагоните хора едвам успяха да наскачат и изпопадаха върху множеството, което размахваше кърпи. Г. Велев, ПЕМ, 66. Тълпата наскочи по пътя и когато колата наближи, издигнаха се яростни викове, както подир някой звяр. С. Радев, ССБ II, 203. А ти га чуеш, майно льо, / че куршум пропей над село / и момци вече наскочат, / ти излез, майко — питай ги / де ти е чедо ос-тало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Малка мома виком вика: /— Я, тичайте триста момци, / който фане тази шайка, / той ще земе малка мома. / Зачули я триста момци, / наскачали във бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 23.
НАСКАЧВАМ2, -аш, несв.; наскача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Скачвам много неща; наскачавам. Ще наскача всичките проводници на електрическото табло, наскачвам се, наскача се страд.
НАСКАЧВАМ3, -аш, несв. (рядко); наскоча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. С предл. върху, на. Попадам, натъквам се, налитам без да искам на някого или нещо. Мъжът със сивото палто много се зарадва
— изджавка като куче, наскочило върху заешка диря. А. Гуляшки, ЗР, 203. Скитал четири дни из планината, като последните два дни тъпчел стомаха си с киселец, наскочил на жандармеристи и едва отървал куршума. Ем. Манов, ДСР, 41-42. Веднъжки хитрата кума лисица, / дор скиташе прехрана да си дири, / наскочи на една лозница. Д. Подвързачов, Б, 43.
2. Непрех. С предл. върху и (диал.) прех. Връхлитам, налитам върху някого или нещо. Войниците побягват пред разшумелия се горски гъстак, сякаш върху тях е наскочил самият дух на отмъстителната гора.
3. Сребров, Избр. разк., 91. — Може пък да е бил дервишът. Да го е наскочил началникът в джамията и той да е побягнал. Ст. Чилиигиров, ПЖ, 110. Светлината на трактора шареше из тъмнината и най-после го олъсна в очирге. Тончо се разшава и Ралчо наскочи право върху него. Ст. Даскалов, СЛ, 36. Но сред пътя в нощен мрак / върху тях стражар наскочил. П. К. Яворов, Съч. I, 24.
НАСКАЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскачам се, -аш се, св., непрех. Скачам, докато имам желание, докато се наситя. Ние се поглеждаме сЛили,.., а то — вън тлас-пляс въжето и ти се ще да захвърлиш за малко учебника и да се наскачаш до насита. В. Бончева, АП, 81. Как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Рипаш, скачаш — и не можеш да се наскачаш: Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Докат са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 147.
НАСКАЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наскачвам1.
НАСКАЧВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наскачвам2 и от наскачвам се; наскачаване.
НАСКАЧВАНЕ3 ср. Рядко. Отгл. същ. от наскачвам3.
НАСКАЧВАНЕ4 ср. Отгл. същ. от наскачвам се.
НАСКИМТЯ СЕ. Вж. наскймтявам
се.
НАСКЙМТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскнмтя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. наскимтял се, -а се, -о се, мн. наскимтели се, св., непрех. Разг. Скимтя, докато имам необходимост, желание, до насита.
НАСКИМТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от наскймтявам се.
НАСКЙТАМ СЕ. Вж. наскитвам се.
НАСКЙТВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскй-там се, -аш се, св., непрех. Разг. Скитам докато имам нужда, желание, до насита. Като се наскита между Влашко и Цариград,.., Стоян удари към Русия. Д. Яръмов, БП, 188. И ще ги помоли още днеска да вървят, да го оставят [инж. Буков] е хижата една неделя, две недели — да се наскита до насита. Л. Петков, ГЦ, 16. И синът наистина се връща, след като се е наскитал из разни европейски и африкански държави, без нито един заверен семестър. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181.
НАСКЙТВАНЕ ср. Разг. Отгл.. същ. от наскитвам се.
HACKÖK нареч. Диал. Обикн. в съчет.: Стоя наскок. Стоя нащрек, готов в очакване на нещо.
— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
HACKÖKBAM1, -аш, несв.; наскокна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал.
