Page:RBE Tom10.djvu/486

Железничарят се усмихна. — Види се, за пръв път идвате насам? — попита. А. Гу-ляшки, МТС, 42. — Слаба е земята насам — казва коларят в унисон на моите мисли. Л. Стоянов, X, 75. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж попита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 351.

3. Разг. От определен минал момент във времето до момента, в който се говори. От няколко дни нассш бяха се заредили нетърпими горещини. Й. Йовков, Ж 1945, 150. От няколко месеца насам,.., забелязваше се някакво кипение на духовете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Както снощи, както всяка нощ от месец насам, бащата, проснат на леглото, почна да тропа с коленцето на десния си показалец по таблата на кревата. Д. Калфов, Избр. разк., 12. И удивление.., и благоволение еднакво вълнуваха душата ми от това малко нещо, което преживях от петдесет минути насам. Н. Попфилипов, РЛ, 20.

О Какво те носи насам. Разг. Защо си Дошъл тук, по каква причина си дошъл? — А ти... какво те носи насам? — вгледа се Юр-дан плахо. „Дали пък не е болен нещо? “ Г. Караславов, СИ, 295. — Какво ви носи насам, побратими? — вдигнал глава от преписките началникът. —Ами... ние по работата на нашия Иван сме дошли. П. Незна-комов, СНП, 95. Какъв (кой) вятър те довея (довя) насам. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочаквано появяване, идване на някого някъде. Колата ми с две колела, та се въртят и насам, и натам. Диал. Не съм постоянен, меня мненията си, решенията си и пр. Насам-натам; насам-на-татък. Разг. Ту на едната, ту на другата страна, в различни, противоположни посоки, безразборно. Стреснат в съня, уплашен ju объркан, той тичаше насам-нататък. Й. Йовков, Ж 1945, 99. Нена се повайка насам-натам и наду гайда към къщата на помощника. Елин Пелин, Съч. II, 147.

— Други (диал.) форми: н а в & м, н а в & м о, и асс м.

НАСАМЕ нареч. 1. Само двама, без други свидетели или присъствуващи. Откак беше се върнал, Павел за пръв път остана така насаме с баща си. Елин Пелин, Съч. III, 52. — Моля да бъда оставен насаме със затворника! Ст. Дичев, ЗС II, 806. Дни наред той бе дебнал удобен случай да се намери насаме с хубавата девойка, с която се бе запознал на езерото. П. Льочев, ПБП, 35. Христина отгатна какво става в душата му и се успокои, сама обзета от копнежа да се срещне с него насаме. Ем. Станев, ИК I и II, 166. // В рамките на съвсем ограничен кръг от лица, без странични хора. Тримата другари се събраха насаме и разговаряха тихо. Св. Минков, ПК, 11. Поднесоха им храна в една отдалечена стая и тримата се затвориха насаме. Й. Вълчев, CICH, 354. От един месец бяха назначили жена му за десенатор в един габровски завод, тъй че ходеше там по пет-шест дни на месец, колкото да му даде възможност да се види насаме с приятели. П. Вежинов, НБК, 322, Тази вечер Пинтата поговори насаме с жена си и с Кръстевица. Г. Караславов, ОХ II, 410.

2. Съвсем сам, без никой друг. Инженер Торов свиреше на цигулка насаме в стаята си. Бл. Димитрова, 1ЙСС, 49. Из улиците на града аз вървях все тъй бодро и спретнато и само когато се затварях насаме в мъничката си стая, свободно се предавах на черните си мисли. Стр. Крънчев, СбЗР, 342. В къщата на Стамо надзирателя Латинка ходеше унила, със зачервени очи и час по час се криеше да си поплаче насаме. НК, 1958, бр. 4, 4. И двете майки се прибраха всяка у дома си, та насаме да си поотпуснат сълзите и да си потушат мъката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 303. Насаме със себе си. А Насаме с мислите си.

— Друга (остар. и диал.) форма: и а с а м 6.

НАСАМО нареч. Остар. и диал. Насаме. Някой ден кога ся случите насамо с Янка Неделюв, моля ви да му наумите, за да ми плати дълга си. АНГ I, 103. Когато му ся известило, че някакъв си человек дошел с кон и иска да говори с него насамд, той бил прегледал трапезарията. Ст. Ботьов, К (превод), 54. Аз ся прибирам насамд, за да си чета книги, които ми са отдавна познати и които ми ся ще да изуча еще по-добре. Й. Груев, СП (превод), 300. Какво щастие би било, ако около му се намираше скрит някой стенограф, който да отбележи ония думи, които той [Ботьов] произнесъл насамд, които сам Торов дочул! 3. Стоянов, ХБ, 289.

НАСАПУНЙСАМ. Вж. насапунис-вам.

НАСАПУНЙСВАМ, -аш, несв.\ насапу-нйсам, -аш, св., прех. 1. Натривам, покривам повърхността на нещо със сапун или със сапунена пяна; насапунявам. — Насапунисвай хубаво парцала! -— чуваше той наситения от скрита заплаха глас на госпожата и почваше да търка зеленото калъпче. О. Василев, ЖБ, 98. През туй време бръснатият изпросил от ханджията сапун, леген и топла вода, па се залови за работа. Отишъл най-напред в стаята на скъперника. Насапунисал му лицето, брадата и главата. Ран Босилек, ВП, 121. Бръснарят наса-пунисва небрежно изпреченото срещу него лице и почва да го стърже немилостиво с бръснача. П. Вежинов, ДМ, 98. Подадоха му два чифта дебели вълнени чорапи над коленете, облякоха му водолазната каучукова риза и насап у ние аха ръкавите отвътре, за да минат по-лесно ръцете. А. Каралийчев, ПД, 62.

2. Прен. Разг. Критикувам остро някого; на-хоквам, навиквам, нарязвам, накастрям, на-