Page:RBE Tom10.djvu/440
Вредни са за ума, защото го обръщат към лъжливи неща и го напълнюват с криви и лъжливи понятия. Ч, 1871, кн. 16, 499-500. Мисълта, че я обичат и че би могла да стане ханъма на Ферхад бея, който знаеше французки и го очакваше светла бъднина, напълнюваше й душата с чудесен залис. Св. Миларов, СЦТ, 98. Малайна [войвода] седи на хладни механи, / та ми пие руйно благо вино, / слуга му служи момче ореховче: / Няйди му чеше, чеше [чаши] напълнюва. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 65. напълнювам се, напълня се страд.
НАПЪЛНЮВАМ СЕ несв.; напълня се св., непрех. Остар. Книж. 1. Напълвам се; напълним се, напълнявам се. Когато помисля, че не ми е останал ни един познайник,.., там дето синки ме познават изпреди, очите ми се напълнюват неволно с горещи сълзи. К. Величков, НС, 11-12. Щом са стъмни, ^и^щррррррщруфщц на^мегданя, на балконите и на прозорците запалват вощеници тъй, щото мегданя се напълнюва с хиляди подвижни огньове. Т. Икономов, ЧПГ, 32.
2. За възраст или определен период от време — навършвам се; изпълвам се. Към края на 1827, помислихме, че месец декемврия може да бъде отреденото време за прошката,.. Продължавахме да се надяваме до лятото на 1828, когато се напълнюваха за мене седем години и половина наказание. Др. Цанков, ТМ (превод), 204.
НАПЪЛНЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от напълнювам и от напълнювам се; напълване, напълняие.
НАПЪЛНЯ. Вж. напълвам, напълнювам, напълнявам2 и напълням.
НАПЪЛНЯВАМ1, -аш, несв.; напълнея, -ееш, мин. св. напълнях, прич. мин. св. деят. напълнял, -а, -о, мн. напълнели, се., непрех. Ставам пълен, дебел; надебелявам. — Нали знаеш, че не ям баница .. — През войната всичко се яде, мила моя .. Не се страхувай, няма да напълнееш .. По-скоро може да отслабнеш. П. Вежинов, ДВ, 191. Аарон имаше едро лице, а от постоянното седене край книгите беше напълнял малко, та чертите му бяха някак задебелели, загрубели и лишени от подвижност. А. Дончев, СВС, 98. Сега той [Борис] идваше у тях за пръв път без Мария. Лицето му беше напълняло, спокойно и самоуверено, сякаш нещастието с жена му не го засягаше никак. Д. Димов, Т, 221.
НАПЪЛНЯВАМ2, -аш, несв. (остар.); напълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напълвам; напълнювам, напълним. В едно корито е прокарана вода из две тръби, от които пръвата сама го напълнява за 8 часове. Хр. Данов, ТПЧ, 154. Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгни-ване с балсамиране, т.е. изваждали из тялото внутренността, после напълнявали тялото със смола и с миризливи треви, а после го сушили и обвивали в дълги пелени. Г. Йошев, КВИ (превод), 32. напълнявам се, напълня се страд.
НАПЪЛНЯВАМ СЕ несв. (остар.); напълня се св., непрех. Напълвам се; напълням се, напълнювам се. При това старите жители египетски чрез много канали провели в своята страна вода навсякъде, гдето е било нужно, и изкопали няколко езера, които ся напълняват от наводнението. Г. Иошев, КВИ (превод), 31.
НАПЪЛНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от напълнявам1; надебеляване. Вместо цигари употребяваше доста много бонбони, локум и други сладкиши. Това допринесе за неговото напълняване. СбЦГМГ, 137. Аз съм човек спокоен и на това мнозина отдават моето видимо напълняване.
НАПЪЛНЯВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от напълнявам2 и от напълнявам се; напълване, напълняне, напълнюване.
НАПЪЛНЯМ, -яш, несв. (рядко); напълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напълвам. Най-после той [Стефан] напълняше коитичката с билки и потегляше назад. Д. Немиров, Б, 56. Коритото се пълни от две тръби: първата го напълня за 12 часа, втората за 16 часа. Кр. Кърджиев, А, 112. Виночерпците наливаха вино в чашите, внезапно изпразвани и пак напълняни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 40. напълням се, напълня се страд.
НАПЪЛНЯМ СЕ несв. (рядко); напълня се
св., непрех. Напълвам се. Осветленият театрален салон полека-лека се напълняше със зрители. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 89. — Остави ме, ма лудетино! — бранеше се тя [стрина Кольовица], престорено сърдита, но най-сетне се засмя: — На, аз защо искам да си е тука. Щом си дода, и къщата ми сякаш се напълня! И. Петров, НЛ, 9.
НАПЪЛНЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от напълням и от напълням се; напълване.
НАПЪН м. и (остар.) ж. 1. Напор1 (в 1 знач.); напъване, натиск. Отвън напънът на тълпата ставаше все по-голям. Ключарите се бяха скрили. К. Калчев, ЖП, 505. Един, два и на третия напън на едно място събориха дървения плет и като порой се втурнаха на долния край на селото. П. Константинов, ПИГ, 206. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червено-бя-ло-зеленото знаме в ръце, което плющеше от напъните на вятъра. Ст. Дичев, ЗС I, 166.
2. Силно физическо усилие, напрежение, напрягане; напъване. Колите се клатеха муд-но, огъваха се под тежестта на товарите,.. Яремите скърцаха под напъна на силните животински шии. Кр. Велков, СБ, 15. С отчаян напън се обърна на едната си страна и като пълзеше на четири под удари
