Page:RBE Tom10.djvu/417
то му беше ясно за всички, че той вече се готви да заговори. Г. Караславов, ОХ I, 328. — Аз ще говоря на български — каза той с напрегнат глас, а лицето му стана още по-бледо. Д. Талев, ПК, 648. Докато Луис се усмихваше самоуверено, тя го погледна изведнъж с мрачна и напрегната сериозност. Д. Димов, ОД, 56.
НАПРЕГНАТО нареч. 1. С много голямо напрежение. Вършитбата вървеше усилено и напрегнато. К. Петканов, СВ, 124. Минутите текат напрегнато, страховито бърже. Д. Добревски, БКН, 247. Станка гледаше захласната нежните фигури и тънките шарчици и мислеше напрегнато как е направено това чудо на тъкачеството и дали тя не би могла да изработи нещо подобно. Г. Караславов, ОХ I, 32.
2. С израз на вътрешно напрежение, неспокойствие. — Слушам Ви — приближи леко креслото Легрен. — Бих искал аз да Ви послушам — напрегнато произнесе старият. П. Спасов, ХлХ, 20. Имаше и такива, които влизаха в казиното незабелязано, напрегнато и се оглеждаха, мъчеха се да различат всред дима търсеното, познато лице. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Няколко мига Въл-ъо кехая напрегнато го гледаше е очите. Д. Мантов, ХК, 94. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът,.., който са преживели през нощта. П. Михайлов, МП1 54. // В положение, състояние на силно вътрешно напрежение. В един учебен клас Сенко заварил учениците напрегнато съсредоточени. А. Каралийчев, С, 188. Той се изразяваше ясно, точно,.. Той умееше да държи напрегнато вниманията, както и да пази достойнство, даже известна тежкост в обноските си. Ив. Вазов, Съч. X, 173.
НАПРЕГНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от напрегнат; напрежение. Всъщност, той беше измъчен и нещастен човек. Каква ненаситност, каква тревога, каква напрегнатост имаше в тия тъмни ледени очи! Д. Димов, Т, 182-183. Полковник Филипов гледаше пред себе си с невъзмутимо лице, но нещо в неговата поза подсказваше за тревожна напрегнатост. П. Вежинов, СО, 182. В засмените тъмни очи на новия пътник Глаушев долови и някаква напрегнатост, дълбоко в погледа му. Д. Талев, ПК, 866. Беше тихо и във въздуха се чувствуваше някаква напрегнатост — всеки миг можеше да завали дъжд. Сп. Кралев-ски, ВО, 21.
НАПРЕГНУВАМ, -аш, несв. (остар.); напрегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напрегнат, св., прех. Напрягам, нап-регнувам се, напрегна се страд.
НАПРЕГНУВАМ СЕ несв.', напрегна се св.
Напрягам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник на българския език, 1941.
НАПРЕГНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от напрегнувам и от напрегнувам се; напрягане.
НАПРЕГРЪЩАМ, -аш, несв.; напре-гърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напрегърнат, св., прех. 1. Прегръщам мнозина или всички.
2. Прегръщам дълго, до насита някого.
— Той, Насо, не може да не се върне някоя нощ да напрегръща булката си. К. Георгиев, ВНП, 82. — Кремено, пак честит ти гост. И нарадвай му се и напрегръщай хубаво орела си, че скоро пак ще отлети. Ив. Вазов, Съч. XXI, 19. напрегръщам се, нап-регърна се I. Страд. от напрегръщам в 1 знач. II. Взаим. от напрегръщам във 2 знач. Като се напрегръщаха и натупаха продължително по гърбовете,.., братята седнаха един срещу друг в дълбоките кожени кресла. Д. Димов, ОД, 18.
НАПРЕГЪРНА. Вж. напрегръщам.
НАПРЕД нареч. 1. В права посока на постъпателното движение, пред погледа или пред лицевата страна на някого, нещо. Про-тивоп. назад. Момичетата забелязват спрялата кола, походката им леко се разколебава, но продължават напред. П. Вежинов, НС, 54. Силните артилерийски коне не позволяват да вървим заедно или наблизо
— колата отминава напред и скоро се изгубва в сивия прах на шосето. Л. Стоянов, X, 74. Тракторната верига е накъдрила влажната глина и златистите от слънцето дири блестят далече напред. С. Север-няк, ИРЕ, 15. На конете нали турят капаци от страна на очите, само напред да гледат. П. Тодоров, Събр. пр II, 223. • Удвоено напред-напред и напред и напред. За усилване. Гранати падаха и издигаха черни фонтани от пръст. Но стройните, тънки редцци вървяха спокойно напред и напред. И. Йовков, Разк. III, 156. //За положение на човешко тяло или на негови части
— в посока към лицето, предницата на човека. Противоп. назад. Бае Цено, нисък и плещест, приведен малко напред, леко пристъпя. Т. Влайков, Съч. III, 3. Той тичаше със слабите си крака, наведен напред, като че искаше с удара на главата си да разбие стихията и да хвръкне. Елин Пелин, Съч. III, 78. — Да ти помогна ли? „Нека поседя да ми дойдат силите, па ще помогнеш“ — рече жената и изпружи напред и другия крак. Й. Радичков, СР, 67. Прислужниците, които трябваше да носят краищата на царската мантия, се престориха, че дигат нещо от пода, сетне тръгнаха важно след царя с протегнати напред ръце. Св. Минков, СЦ (превод), 82. • Разг. Удвоено напред-напред. За усилване. Аго пак завика, един вол падна на предните си нозе. И ето, Комура се подаде напред-напред, гър-бътиму се изви, всичките му ребра изпъкнаха. Й. Йовков, АМГ, 97.
