Page:RBE Tom10.djvu/375

които я отблъсваха. Ив. Вазов, Съч. VII, 81. Беше студено, остър вятър напираше на пътната порта и свиреше през пролуките. Г. Караславов ОХ II, 521. Въздухът, кога е заключен в някакъв съд, като ся сили от пръгавината си да ся разпусне, напира на стените на съда. Н. Геров, ЙФ, 12К Ако человек преяде, кръвта му става нечиста, сгъстява ся и не тече свободно в жилите както трябва. Тя напира на тях, разтяга ги и така произвожда болеж. ИЗ 1877, 373. • Прех. Остар. Напираме вратата да излезем вън. Т. Влайков, Пр I, 52. // За мускули, гърди — добре развит съм и ясно лича под някаква дреха, като плътно я изпълвам и обтягам. То [момчето] вървеше разгърдено, по една риза. Под ризата напираха вече набъбнали мускули. 3. Сребров, МСП, 8. Нае-дрели, гърдите на младата майка напираха кръгли и твърди през дрехата ù. Д. Талев, С II, 42. Добре окръглените форми на младото й тяло напираха, сякаш за да се освободят и покажат из спретнатата носия. Г. Райчев, ЗК, 146.

6. Прен. Обелен, несв. За думи, вик, въздишка и под. — готов съм да бъда произнесен, изразен, издаден всеки момент. На устата му напираха отчаяни думи, но пред него стоеше той, бате му, още не искаше да повярва, че го е загубил. В. Андреев, ПР, 106. Прочете стихотворението веднъж, два пъти, три пъти, като трепереше цял от вълнение. В гърлото му напираше вик. Ем. Манов, ДСР, 102. Захари потисна въздишката, която напираше в гърдите му. Ст. Марков, ДБ, 456. Не изтрая Стоян — не можеше да разбере защо да не говори за най-голямата си радост, да скрива усмивката си, която все напираше на устните му. Д. Талев, ЖС, 99. Но там, в разкривените, / в сините устни / напирала пак песента. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40. //Лича, прозирам отчетливо, проличавам ясно. Из цялата пиеса напираше и силно се изявяваше талантливият белетрист. Т, 1954, кн. 11, 47. Под историческите факти напира един интересен живот, оживява едно пъстро всекидневие. ВН, 1955, бр. 184, 4.

7. Прен. Обикн. несв. За мисли, чувства — силно и властно обхващам някого, заемам съзнанието на някого, като всеки момент е възможно да получа външна изява. Все такива забъркани и страшни мисли напираха в съзнанието на Боньо и той вече се задъхваше от тревога и отчаяние. П. Славинс-ки, ПЗ, 23. След мамините думи за стрина Герговица бликнаха изведнъж в паметта ми mue мили спомени от детинство и сега сами някак напират да излязат навън. Т. Влайков, Съч. II, 206. Много чувства напираха във възмъжалото му сърце, жадна беше младостта му за любовна ласка. И. Петров, НЛ, 33. Демир обходи двора,.. В кръвта му все още напираше на гъсти вълни кипналата от снощи злоба. А. Гуляшки,

МТС, 196. Мъката, която се беше натрупала в душата му, натежа и почна да напира навън. А. Каралийчев, МИ, 77.

8. Прен. Обикн. несв. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за и същ. Проявявам настойчиво желание, нетърпение за действие, изява, за осъществяването на нещо. Да се вдигне стачка напираха мнозина. Но най-запален беше Кати-лия. М. Кюркчиев, ВВ, 32. Аз напирах да взема пистолетите и Славчо най-после ми ги даде. М. Гръбчева, ВИН, 168. Председателката виждаше как хората напират за работа и това й беше най-голямата награда. Н. Каралиева, Н, 144. Според мен, това не е случайно превращение на един млад литератор, до голяма степен представител на друго поколение, което ..напира в печата и в издателствата. В. Йосифов, РС I,

52. Когато израснаха синовете му, той видя, че те бяха заели широко място в неговия живот и напираха да го изместят. Д. Талев, СК, 99.

9. Прен. Обикн. несв. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за и същ. За работа, задача и др. — изисквам, налагам спешно извършване, изпълнение, обработка и под. Полската работа напираше. Започнаха да подхранват пшеницата. Н. Каралие-ва, Н, 141. Жетвата напирала и не чакала, ще окапе зърното. П. Здравков, НД, 125. Слънчогледите напираха за окопаване, а след тях идеше ред и на царевицата, и на другите ранни и средноранни пролетни култури. Б. Обретенов, С, 137. Машините отново заработиха с всичка сила, защото всекидневната работа напираше да бъде свършена. П. Вежинов, ДВ, 142.

10. Прен. Обикн. несв. За явление, събитие и под. — настъпвам, идвам настойчиво, неудържимо. Дните отлитат като подплашени, нощите напират след тях. В. Карагьозов, Избр. пр, 28. Макар и да е студено, пролетта напира — скоро ще се разлисти гората. Ив. Гайдаров, ДЧ, 50. На всяка крачка и от всички страни се вижда как новият живот напира. Г. Караславов, Избр. съч. III, 310. Новият свят напира тук здраво със своите строители, монтажници, копачи, флотиери. П. Велков, СДН, 296. Напират времена мъжествени и подли. Раковски със гърди посреща ветрове. В. Марковски, ПЗ, 327.

11. Само несв. Остар. Книж. С предл. на. Обръщам особено внимание на нещо; наблягам, натъртвам, подчертавам. За Плеха-нов Толстой си остава само аристократ и той постоянно напира на графската му титла. Г. Бакалов, Избр. пр, 394. Две неща ги съветва здраво да държат и на тях гла-вно да напират. Т. Влайков, Съч. III, 248. МБ [„Мати Болгария“] не е писана по-рано от 1839 година, защото Неофит постоянно напира на правата, които българите получили със знаменития Гюлхански хати-