Page:RBE Tom10.djvu/341

която е седнала отзад, намята на кукичката една нишка. Т. Влайков, Пр I, 164.

5. Диал. Слагам, поставям шапка, калпак и др. на главата. Вилип слезна от високи чардак. / Наметнал йе калпак самурлия, / за-грънал йе кожух мечетина / и се метна коню на рамена. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 46. На юнакан са наядй, / наяди му се, накриви, / запаса пушка ръждива, / наметна кепе въ-шиво. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 298.

6. Диал. Премятам, слагам през или на рамо нещо (пушка, торба); нарамвам, нарамчвам, приплещвам, замятам². Събирахме се няколко махленски деца, намятахме торбички, стискахме сурвакниците и поемахме из махалите. Кр. Григоров, ОНУ, 95. Като наметна пушката си, изгуби се в гората с доволството и трепета на ловец, който е поставил изкусно примката си. Елин Пелин, Съч. II, 47-48. По-големата [сестра] се препраила на циганка, изпитала кащата на рибаро, наметнала две торби, боже [бо-жем] ке проси. Нар. прик., СбНУ X, 163. Наметнал пушка на гола душка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290.

7. Простирам, мятам много неща. Върху оградата на моста жените и девойките бяха наметнали изпраните си халища — готвеха се и да посрещат овчарите. А. Дончев, ВР,

34.

8. Диал. Приписвам на някого (някакви думи, постъпки или качества). Намятате ми гордост. Н. Геров, РБЯ III, 190.

9. Остар. Налагам (данък, мито и др.). Французката каса опразняла, та Филип на-умил_ыда наметне данък и на духовенството. И. Груев, КВИ (превод), 91. Наметнала [Англия] мито на стоките, что вносили в Америка. ВИ, 166. Ония, които ръководили тия гонения, повечето били хора с най-поч-тени намерения и с безукорна нравственост, които залягали само и гонили да наметнат на всичкия свят вярата, която тии мислили за .. права и спасителна. Лет., 1874, 108. намятам се, наметна се I. Страд, от намятам¹. Иглата се прокарва откъм опакото вертикално на края на резерва. Конецът се намята пред иглата и тогава тя се изтегля. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 28. II. Възвр. от намятам¹ във 2 и 3 знач. Дъждът продължава да ръми. Брига-дирците се намятат с по някоя дреха и чакат търпеливо. Г. Караславов, ПМ, 109. Наметна се бързо с един широк плащ и излезе с монаха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 175. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки, а кочияшът се намята презглава. Д. Га-бе, Н, 9. намятам си, наметна си възвр. от намятам¹ в 1, 3 и 5 знач. Наметнаха си пелерини.

НАМЯТАМ СЕ несв.\ наметна се св., не-прех. Диал. 1. Мятам се. Избра си Стоян, избра си, /избра си коня син-зелен, / .. /Доде са Стоян наметна, / до три планини преметна — / доде са добре нагласи, / в нийното поле отиде! Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. Па се Марко на коня наметна / и прегърна хубава девойкя, / и запеа песни ми юнашки. Нар. пес., СбНУ XLIV, 12.

2. Натрапвам се, натурям се, натурвам се. Да ни рече твойе майка: / наметнице, натур-нице, / сама си са наметнала, / наметнала, натурала. Нар. пес., СбНУ I, 13.

О Намятам / наметна расо<то>. Диал. Ставам монах (монахиня) или свещеник, пока-лугерявам се или се запопвам. „Ка не запя, Латино, / два' ни [дни] по-рано, / .. / дорде не бех са, Латино, / покалугерил, /.. / черно облякъл, Латино, / расо наметнал!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 211.

НАМЯТАМ². Вж. намятвам.

НАМЯТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намятам¹ и от намятам се.

НАМЯТВАМ, -аш, несв.\ намятам, -аш, св., прех. Мятам много, неща или всичко; из-понамятвам. Карагруйо намята покрай стената козеци и дигна фенера над главата си. Ст. Сивриев, ПВ, 29. Отиде в ладни йаъ-ри, / изведе конче ранено, / метна му седло алено; / турна му мешин дисаги, / намета дребни дарове, / па са озгоре оскачи. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. намятвам се, намятам се страд.

НАМЯТВАМ СЕ несв. \ намятам се св., неп-рех. Само мн. и 3 л. ед. Мятаме се мнозина или всички. Нощта преваляше, когато смелите юнаци се намятаха по конете. Д. Линков, ЗБ, 111. — На конете! — изкомандува тихо приставът. Стражарите се намятаха по седлата. Т. Харманджиев, Р, 39.

НАМЯТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от намятвам и от намятвам се.

НАМЯУКАМ СЕ. Вж. намяуквамсе.

НАМЯУКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ намя-укам се, -аш се, св., непрех. Мяукам много, дълго време.

НАМЯЧА СЕ, -еш се, мин.св. намяках се, св., непрех. Диал. Намяукам се, намякам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАНА¹ ж. Диал. 1. Вуйна. Щели през септемврий да пътуват всички: и нана, и вуйчо, и Лучко, и тя. Знаеш ли закъде? За Божи гроб. А. Каменова, ХГ, 117. Мамините брате живеят далеч,.., та ще позакъсне-ят. Но ей ги най-после и тях, уйчовете с наните. Т. Влайков, Пр I, 231-232. Сякакви злини биват на тоя свят! — говориле бабите, лелигНе, наните, стрините и майките .. — ние не пущаме детето си. Л. Кара-велов, Съч. II, 78-79.

2. Майка, мама. Откакто се върнахте с татко от манастира, не си вече същият. Нана каза, че и татко се премятал в постелята, сън го не ловял. Д. Спространов, ОП, 284. Вейте домашни люде,.., назовават невестата с названието: „Съна“ т.е. снаха; а тя свекра си и свекърва си: „тате и нана“.