Page:RBE Tom10.djvu/339

При един твой познат. Др. Асенов, ТКНП, 308.

2. Неодобр. Постъпвам на някаква изгодна работа, служба или влизам в някаква група, колектив, среда, обикн. извън обичайния ред и с нечия помощ. — Докато ние с тебе се тътрехме из пущинаците, той получи доцентура и се намърда в академията. Ем. Манов, БГ, 14. —Ако ти, Цоко, можа да се намърдаш за кмет,.., защо Дзупака да не стане пъдар? Н. Кирилов, ПД, 89. — Театър! — изсмя се презрително мъжът. — Само некадърниците гледат да се намър-дат там, за да си осигурят папото и пенсията. Свободен артист съм аз, госпожице! Кл. Цачев, В, 185. Разказват, че успял да се намърда в една отечественофронтовска партия, но в коя — още не може да се каже с положителност. Г. Караславов, Избр. съч. II, 423.

О Намърдвам се / намърдам се в клопка <та>. Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. 2. Оставям се да бъда измамен; повярвам в някаква хитро скроена измама. Разтвори [председателят] папката,., и изломо-ти: — Този път го пипнахме! Самичек се намърда в клопката! А. Каралийчев, НЧ, 52.

НАМЪРДВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намърдвам и от намърдвам се.

НАМЪРМОРВАМ СЕ, -аш се, несв.; намърморя се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-прех. Мърморя много, до насита.

НАМЪРМОРВАНЕ, лш. -ия, ср. Отгл. същ. от намърморвам се.

НАМЪРМОРЯ СЕ. Вж. намърморвам се.

НАМЪРСУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Мърсувам много, до насита.

НАМЪРСЯ. Вж. намърсявам.

НАМЪРСЯВАМ, -аш, несв.; намърся, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Направям нещо да стане мръсно, нечисто; измърсявам, омърсявам, нацапвам, изцапвам. — Мама пак ще ми се кара, че съм оставил манджата. — За да не ти се кара, сипи си в една чиния, колкото да я намърсиш — подучи го Борислав. Л. Галина, Л, 34-35. намърсявам се, намърся се страд. и възвр. При най-малката несполука от наша страна, mue, които гледаш да са прегръщат напреде ни, ще захвърлят пушката,.. Друга е работата, когато са на-мърси селото им с няколко трупове. 3. Стоянов, ЗБВ II, 27-28.

НАМЪРСЯВАМ СЕ несв.; намърся се св., непрех. Ставам мръсен; измърсявам се, омърсявам се, изцапвам се. Блузата ми се е намърсила, трябва да я изпера.

същ. от намърсявам и от намърсявам се; измърсяване, омърсяване, нацапване, изцапване.

НАМЪСКАМ, -аш, св., прех. Диал. Набия, набъхтя, натупам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМЪЧА. Вж. намъчвам и намъ-чувам.

НАМЪЧВАМ, -аш, несв.; намъча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измъчвам, из-тормозвам някого дълго време, много. На-мъчи ме тоя човек с капризите си. А Намъ-чих те да ми готвиш и да ми носиш ядене. намъчвам се, намъча се страд и взаим. НАМЪЧВАМ СЕ несв.; намъча се св., непрех. Разг. Измъчвам се дълго време, много дотяга ми да се мъча; натеглям се, настрад-вам се. Милостиви Боже, прибери ми грешната душица! Много се намъчих. А. Каралийчев, ПС I, 164. — Вино и черен пипер, още сега! Зер ако легнеш, хем ще се намъ-чиш като мене, хем и къщата няма кой да погледне. Г. Караславов, Тат., 254-255. На-мъчи се той с крав ките и тъкмо когато се сдоби с нова каруца и други кон, представителят на военните довтаса пак в неговия двор и се запъти към обора. Б. Обретенов, С, 50. Колко ся намъчи, колко ся натегли горката майка, докле й детенцето продума: мамо! Й. Груев, КН 7 (превод), I.

НАМЪЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намъчвам и от намъчвам се; натег-ляне, настрадване.

НАМЪЧУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намъча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Намъчвам. намъчувам се, намъча се страд.

НАМЪЧУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намъча се св., непрех. Разг. Намъчвам се.

— От Н. Геров, Речник на българский язик, 1899.

НАМЪЧУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намъчувам се; намъчване.

НАМЯКАМ СЕ, -ащ се, св., непрех. Диал. Намяукам се, намяча се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМЯРА, мн. няма, ж. Диал. 1. Намиране. Дъждът не попречи и на г. Т. в занятията му: той беше в истински възторг от намярата на самия връх на .. — билки неизвестни още във флората на целия Балкански полуостров. Ив. Вазов, Съч. XV,

144.

2. Нещо намерено, открито; находка, откритие. Веда Словена! Грамадна сбирка български простонародни песни, намерени от г. Верковича преди няколко години в Родопите,.. Всеки ден растящето недоверие в учения мир подкопаваше кредита на неговата намяра. Ив. Вазов, Съч. XVI, 73-74.

3. Намерение, умисъл. Първата му мисъл беше да влезе подир тях при гледачката, но в миг му хрумна щастлива намяра как да

НАМЪРСЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл.