Page:RBE Tom10.djvu/299
лупихме един куп липови кори. Л. Андрей-чин и др. БТР, 421. налупвам се, налупя се страд.
НАЛУПВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от налупвам и от налупвам се;
налюпване2.
НАЛУПЯ. Вж. налупвам.
НАЛУЧА. Вж. налучвам.
НАЛУЧВАМ, -аш, несв.\ налуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Налучквам. Пътят собствено не се виждаше и като че ли само по инстинкт го налучвахме. PH, 1910, кн. 8-9, 217. Виеше ми се свят. Едва налучвах последните няколко стъпала на стълбата, движейки се като поразен от някой оглушителен гръм от ясно небе. Н. Попфилипов, РЛ, 90. Тук бутнахме, там опрехме, докато най-после ста-ричкият ми водач са призна чистосърдечно, че като не бил дохождал отдавна в селото,.., не му е възможно да налучи къщата на поп Груйо. 3. Стоянов, ЗБЁ I, 355. — Знаеш ли, какво момиче съм ти харесала, Пенко? — Ами че кажи и нам де, та да знаем и ние, — се обади леля му Гана... — Ех, налучете! Едно наше комшийче. Т. Влай-ков,Сьч. I, 1941, 124.
2. Откривам, намирам. Едва днешното столетие налучи разковничето, с което да прави злато. Лет., 1874, 168. Когато някой ще са жени .., тряба еще да си изпита сърцето,.., дали е налучил желаемото. П.Р. Славейков, ПВЖ (превод), 69-70. Влязъл от един път в стаята и захванал да пита: „Що сте за хора?“ Докато апостолите са готвели да налучат подходящ отговор, Бенковски са дигнал от мястото си, прилепил една плесница на пазителя на тишината, ..иго изтласкал като боклук из вратата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 276.
3. Предсказвам бъдещето на някого; гадая, отгатвам. — Друга са обади, та каза, че тя му врачу вала и е познала, че то, като порасте, ще умее скършено на хоро да играе и още налучила, че то ще бъде остроумно и, каквото чуе и види, ще запомня. Ил. Блъс-ков, РК, 7. И, като разравят жаравата, на него място гуждат пъпки от дрян, нарича-ющи ги секому .., кому ще гадаят (налуч-ват). Г.С. Раковски, БС I, 29. Чуло са врачка на Стралджа, / знаяла да лей желт осък, / леяла и налучвала. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 79.
4. Улучвам, постигам нещо. Освен това, всичко, що ни оставаше от ядене, захванах да го давам на по-малкото му кученце, неговото галенче,.. Тая моя „политика“ и налучи целта си. Старият Арайджи зе по-че-ляшки да ме гледа, даже по някой път ми и продумваше по нещо. Св. Миларов, СЦТ, 22. налучвам се, налуча се страд, налучва се, налучи се безл. Много е полезно да ся знае откъм коя страна духа вятър, защото по това по някой път може да ся налу-чи дали ще е хубаво времято или ще вали. Лет. 1871, 96. Таз басня какво ни учи, / лесно е да са налучи. Ч, 1875, кн. 11, 522.
НАЛУЧВАНЕ, мн.-ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от налучвам и от налучвам се; налучкване. — Това тука, като чер конец дето е, нали е то Ел-дере? Аз му по-твърдявам, учуден от налучването му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 19.
НАЛУЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който има дъх или вкус на лук. Не си пипай очите с налучени ръце.
НАЛУЧКАМ. Вж. налучквам.
НАЛУЧКВАМ, -аш, несв.\ налучкам, -аш, св., прех. и непрех. 1. С лутане, с усилия и често в резултат на случайни действия успявам да намеря нещо (обикн. път, посока, предмет или под.). Той [старецът] почна да обяснява, че отслабналата му памет не помни и.. трудно налучква в коя врата то-чно трябва да влезе. И. Радичков, БФ, 53. В двора беше пусто. По каменната пътечка налучка вратата на ниската сграда. К. Калчев, ЖП, 383. Налучква [Влад] нейната кутия на масата и измъква една цигара. Бл. Димитрова, ПКС, 232.
2. С догадки, с предположения или по интуиция, обикн. случайно, успявам да отгатна, да разкрия нещо или да стигна до вярно заключение за нещо. Децата мълчаха смутени. — Вие като че ли ще ми искате нещо, така ли е? — подкани ги той приветливо. — Я да видя дали ще налучкам. П. Бобев, К,
117. Кой мислите беше този .., дето ме събуди толкова рано? Тозчас .. първите припрени гласчета взеха да налучкват кое по-боязливо, кое по-смело: — Котката! .. — Раздавачът. Г. Русафов, ИТБД, 269. Вечерта Андроника дълго се въртя в хотелското легло. Струваше й се, че ей сега ще налучка отговора на въпроса, но той все още й се изплъзваше. Св. Златарев, БФ, 334. — Той се колебаеше, а бързаше да налучка. — Да не си .. Дамовският? Г. Караславов, Избр. съч. X, 68. налучквам се, налучкам се страд. Да се налучка правдата и истината е по-лесно, отколкото да се почувствува и изрази красотата. Р, 1927, бр. 243, 2.
НАЛУЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налучквам и от налучквам се. — Аз още продължавам обучението си. — И колко време трае то? — съчувствено попита Ана, а Вилямс с налучкване предположи: — Вероятно 20-30 години. Ст. Волев, МС, 163. Людмила помисли по-дълго, защото бе усетила коварство във въпроса му и не искаше да се мята в безуспешни налучквания. Ем. Манов, ДСР, 388.
НАЛЧА ж. Диал. 1. Налче; железце2. „То магаре да е, пак ще го подковеш, но това повече на яре му приличат копитата .. Една налча от обувки не можеш му закова.“ Кр. Григоров, ОНУ, 102. Тежка, знойна, /
