Page:RBE Tom10.djvu/240
5. За събитие, явление, въпрос и др. — постепенно ставам готов, оформям се по съдържание, проблеми, сила, за да се проявя, да се осъществя. Караибрахим спря коня си пред агата,., тъй като по всички начини се мъчех да избягвам всяка неприятност и усложнение, веднага долових, че и тук назря-ва сблъскване. А. Дончев, ВР, 31. Катастрофата между нас беше отдавна назряла и тя трябваше непременно да се случи. А. Гуляшки, ДМС, 138. Назрее ли някоя работа, тя ще стане, било че си готов за нея, или не. СбНУ XXV, 27. То му е времето дошло в европейските царства за женский въпрос, но мислите ли вие, че чтото е назряло в Англия, то е и за нас назряло? Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 86. Назрява въстание. А Назрява проблем за водоснабдяване на селото.
6. За време, момент, обстановка и под. — ставам подходящ за нещо. Сега [Радомир] чакаше да назрее време, та заедно с мъжете от дома си да отиде на ранна черковна служба в селото. М. Смилова, ДСВ, 97. — Господине, когато назреят условията и удари часът — ние ще правим революция не против армията, а заедно с армията против господарската клика! А. Каралийчев, НЧ, 90. Назрява момент за атака.
НАЗРЯЛ, -а, -о, мн. назрели. Прич. мин. св. деят. от назрея като прил. 1. Само мн. и 3 л. ед. За много растения — узрял, зрял в цялото си количество, изцяло. Назрелите жита се вълнуваха и шумяха. И, Петров, НЛ, 138.
2. Прен. Който предстои да бъде разрешен неотложно. Назрели проблеми.
НАЗРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от назря-вам. Романът „Септемврийци“ обхваща един значителен откъс от време преди въстанието. това дава възможност на автора да проследи в подробности подготовката на въстанието, да разкрие неговото назря-ване и избухване. С, 1951, кн. 5, 162-163. Сегашното положение в страната се характеризира с назряване на елементи на дълбока политическа криза. ОФ, 1950, бр. 1832, 3. Назряване на събития.
НАЗУБРЯ. Вж. назубрям.
НАЗУБРЯМ, -яш, несв.; назубря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Научавам почти наизуст нещо, обикн. механично, без да го разбирам. — Сега съжаляваш, че не си назу-брил поне три урока по история или физика. М. Грубешлиева, ПИУ, 42. Може би си мислеше, че аз съм ходил в другите стаи, там да се поподготвя, да назубря това, което ще му диктувам. Ст. Даскалов, ЕС, 129. назубрям се, назубря се страд.
НАЗУБРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от назубрям и от назубрям се. Назубряне на урок.
НАЗЪБВАМ, -аш, несв.; назъбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя неравен, грапав или на зъбци, обикн. края, ръба на нещо. При свършека на подострената част и при началото на плоската пробиват дупчици, а самата плоска част назъбват от страните. СбНУ XXIX, 245. Детайлите за вита мебел работниците назъбват машинно. на-зъбвам се, назъбя се страд. Ръбовете на дрехата се назъбват с ножица, за да не се разнищват.
НАЗЪБВАМ СЕ несв.\ назъбя се св., не-прех. Ставам неравен, грапав или на зъбци. Ножът се назъби при точенето.
НАЗЪБВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-зъбвам и от назъбвам се. Рационализатор изработи нова машина за назъбване на бан-цигови ленти.
НАЗЪБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от назъбя като прил. Който е с край, ръб на зъбци. Струговете и други машини се докарват в движение с помощта на триещи се части — ремъци, назъбени колела и др. Физ. VII кл, 1965, 10. Преди малко, през време на почивката си, се забавлявах с един петел: едър, охранено-наперен, с тъмночервена лъскава мантия около шията и килнат всрани назъбен гребен. О. Василев, ЖБ, 315. А срещу него във вечерна омара зад назъбените стени на града потъваха златни кубета, звънарници, дворци. П. Константинов, ПИГ, 36. А малката назъбена пила, / що всеки ден над нея съм надвесен
— / наричам писъка й звучна песен. Н. Вап-царов, Избр. пр, 1951, 150. • Обр. Вчера в тъмни зори, не беше още отплувал назъбеният сърп на луната и двама непознати младежи домъкнаха на раменете си .. — цяла циклостилна машина. П. Михайлов, МП,
7. // Който е с неравна, зъбеста повърхност. Камъкът го пресреща и притиска до острите, назъбени скали. К. Петканов, ОБ,
123. Мощната верига от Тиеншан (Небесна планина) се простира на север от Памир с посока от запад на изток. Тя има много високо назъбено било, над което се издигат високи, покрити с вечни снегове върхове. Геогр. VI, кл, 1965, 80.
НАЗЪБЯ. Вж. назъбвам и назъбям.
НАЗЪБЯМ, -яш, несв. (рядко); назъбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Назъбвам. назъ-бям се, назъбя се страд.
НАЗЪБЯМ СЕ несв. (рядко); назъбя се св., непрех. Назъбвам се. От дългото триене в метала острието на ножа се назъбя.
НАЗЪБЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от назъбям и от назъбям се; назъбване.
НАЗЪК и (удвоено) назък-назък нареч. Остар. и диал. Внимателно, кокетно. Оная неделя .. гледам я — накитила се .., па като минува покрай бабини Лалини, назък-назък постъпя, а очите и главата си върти. Т. Влайков, Съч. II, 11.
— От араб, през тур. nazik ’деликатно, нежно'.