Page:RBE Tom10.djvu/15

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


вам, наплюнчвам, насмолявам, настилам, начерням и др.

9. Довеждане на действието до резултат, извършване на действието интензивно и в посока към вътрешността на обекта, напр.: набутвам, навирам, наливам, намуш-вам, натъпквам, нахлувам, нахълт-вам и др.

10. Извършване, осъществяване или изпитване на действието в слаба степен, напр.: наболява ме, навонявам, накиселя-вам, накуцвам, налютява ми, намирисвам и др.

11. Започване, поставяне началото на дадено действие или осъществяване на дадено действие върху нещо за пръв път и обикн. в слаба степен, напр.: набърквам, нагриз-вам, намразвам, напивам, нахапвами ДР-

II. Именна представка: 1. В състава на съществителни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: нещо, което се поставя някъде, на или върху друго нещо с определена функция, предназначение, напр.: намордник, напръстник, наушник, нашийник, наколенка и др.

2. В състава на прилагателни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: който се намира някъде, върху нещо, напр. наземен, наколенидр.

НААГНЯ. Вж. н а а г н я м.

НААГНЯМ, -яш, несв.; наагня, -иш, мин. св. -их, св., прех. За овца, овце — раждам определено количество или доста, много (агнета); оагням. Тази година овцете на-агниха хубави агнета. Д Неговите овце на-агниха десет агнета.

НААГНЯМ СЕ несв.; наагня се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За агнета — раждаме се (определено количество или доста, много); оагням се. Наагниха се много агнета десет бели и пет шарени.

НААКАМ. Вж. н а а к в а м.

НААКВАМ, -аш, несв.; наакам, -аш, св., прех. Детск. За дете — нацапвам, изцапвам с изпражнения нещо (обикн. дрехи, постелки). Детето е наакало пелените, нааквам се, наакам се страд.

НААКВАМ СЕ несв.; наакам се св., непрех. Детск. За дете — нацапвам, изцапвам с изпражнения дрехите си, постелките си. Детето се е наакало. Трябва да се изкъпе и преоблече.

НААКВАНЕ ср. Детск. Отгл. същ. от нааквам и от нааквам се.

НААЛЕНЕЯ. Вж. нааленявам1.

НА АЛЕНЯ. Вж. нааленявам2.

НААЛЕНЯВАМ1’ -аш, несв.; нааленея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. см. деят. на-аленял, -а, -о, мн. нааленёли, св., непрех. Рядко. Ставам ален или по-ален; поаленя-вам, нааленявам се.

НААЛЕНЯВАМ СЕ несв.; нааленея се св., непрех. Рядко. Нааленявам.

НААЛЕНЯВАМ2, -аш, несв.; нааленя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Оцветявам нещо в яркочервен, ален цвят. нааленявам се, нааленя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НААЛЕНЯВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от нааленявам1 и от нааленявам се.

НААЛЕНЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от нааленявам2 и от нааленявам се.

НААРГАСАМ. Вж. нааргасвам.

НААРГАСВАМ, -аш, несв.; нааргасам,

-аш, св., прех. Диал. Аргасвам определено количество, много или всички неща. нааргасвам се нааргасам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НААРГАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нааргасвам и от нааргасвам се.

НААРТЙСАМ. Вж. наартисвам.

НААРТИСВАМ, -аш, несв.; наартйсам, -аш и наартйша, -еш, мин. св. наартйсах, св., непрех. Простонар. Само мн. и 3 л. ед. Ар-тисваме много или в някакво, обикн. голямо количество. Наартисаха много хора, автобусът дойде пълен.

НААРТЙША. Вж. наартисвам.

НААХКАМ СЕ. Вж. наахквам се.

НААХКВАМ СЕ, -аш се, несв. ; наахкам се, -аш се, св., непрех. Ахкам много, до насита. Не мина много време и като се навикаха, наахкаха и наохкаха, селяните сами се умълчаха и зачакаха да чуят какво ще им каже председателят на кооператива. Б. Обретенов, С, 178.

НААШЛАДЙСАМ. Вж. наашладис-вам.

НААШЛАДЙСВАМ, -аш, несв.; нааш-ладйсам, -аш и наашладйша, -еш, мин. св. наашладйсах, св., прех. Разг. Ашладисвам определено количество, много или всички (дървета). Наашладйсах черешите, наашла-дисвам се, наашладисам се, наашладйша се страд.

НААШЛАДЙША. Вж. наашладис-вам.

НАБАБУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Бабувам много, насищам се да бабу-вам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАВКА ж. Остар. Набавяне. Оплачеха ли се нейде от арендатори и на набавка нови гюмруци от комин, той самовластен влазяше в селата. Н. Бончев, ТБ (превод), 9.

НАБАВЯ. Вж. набавям.

НАБАВЯМ, -яш, несв.; набавя, -иш,