Page:RBE Tom10.djvu/116

НАГЛОЖДВАМ, -аш, несв;, наглождя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Глождя много неща или голямо количество от нещо. наглождвам се, наглождя се страд.

НАГЛОЖДВАМ СЕ несв. ; наглождя се св., непрех. Рядко. Глождя до насита (Н. Геров,

НАГЛОЖДВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наглождвам и от наглождвам се.

НАГЛОЖДЯ. Вж. наглождвам.

НАГЛОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Качество на нагъл; арогантност, безочливост, безсрамие. Жана беше навлязла в оня период в живота на жената, когато половата страст изблъсква моминския срам и с цялата си наглост изскача напред. Д. Кисьов, Щ, 114.

— Когато ни даваш вино, не ти ли плащаме? — намеси се и Петър Чилия, който развърза кесията си и хвърли на масата няколко гологана .. Тате, ядосан от наглостта и безсрамието на своите длъжници, се готвеше да каже нещо. Г. Белев, ПЕМ, 90. Груповата завист сплотява дребните души, оправдава ги; изтрива в тях чувството на срам, надъхва ги с наглост и сила. Бл. Димитрова, ПКС" 139.

HArMÈHKAM. Вж. нагмечквам.

НАГМЕЧКВАМ, -аш, несв;, напдечкам,

-аш, се., прех. Диал. Гмеча много или голямо количество от нещо; намачквам. нагмеч-квам се, нагмечкам се страд.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

HArMÈHKBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от нагмечквам и от нагмечквам се; намач-кване.

НАГНАНИЕ ср. Остар. Книж. Нападение, нахвърляне. В това време греците зе-маха от болгарете ония тояги или сопи, щото стоят и до днес в Цариград, защо българските царие имаха полкове и сос тояги за нагнание или юруш. Хр. Павлович, Ц, 39.

НАГНЕВЯВАМ СЕ, -аш се, несв;, наг-невя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Разгневявам се. — За една държава, господине, се скарали Рангел и турчина Исуф, оти я отъмнал на баща му в турското... И она се нагневи, па го ръгне с ножо в гърдите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 164. Кат му рече голям братец, / нагневи са малък братец, / че помъкна тънка сабя, / че посече голям братец. Нар. пес., СбНУ VII,

НАГНЕВЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагневявам се; разгневяване.

НАГНЕВЯ СЕ. Вж. нагневявам се.

НАГНЕЗДВАМ, -аш, несв;, нагдездя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмествам, разполагам нещо в тясно или прикирито място като в гнездо; загнездвам. Главний град Спарта лежал на ребрата на бърдото .. и представлявал купчини от къщи, на-гнездени по хълмовете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 75. нагнездвам се, нагнездя се страд.

НАГНЕЗДВАМ СЕ несв;, нагнездя се св., непрех. Разг. 1. Настанявам се, намествам се в тясно или прикрито място като в гнездо; вгнездявам се, вгнездвам се, загнездвам се, напъхвам се, намушквам се. Понякога под-тривах котето, да не ми пречи .. Най-големият му номер беше да се нагнездва в маншета на панталона ми и там да се опитва да спи. Д. Цончев, М, 82. Пещерата има длъжина около 5-6 аршина, височина 1 1/2-2, а на широчина около един аршин само, така щото ние четирима трябваше да са нагнездим един по един на длъжина отвън навътря, като в улей на воденица. 3. Стоянов, ЗБВ II, 270.

2. Обикн. мн. и 3 л. ед. Разполагаме се в голямо количество. Немците налягали все повече и повече на изток и поляците .. трябвало също тъй да наченат с тях жестока борба не само на запад, но и на север, дето .. ся нагнездили хищните немски рицари. П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 36.

3. Натъпквам се, изпълвам се с нещо в голямо количество, много. Успокоявам го, че може да нагласи къщата си по-късно по вкуса си, според нуждите си. — Ами пари? .. Ами тия дъски по тавана, дето вече се на-гнездиха с дървеници? 3. Сребров, Избр. разк., 202.

НАГНЕЗДВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагнездвам и от нагнездвам се.

НАГНЕЗДЯ. Вж. нагнездвам и на-гнездям.

НАГНЕЗДЯМ, -аш, несв. (диал.); нагнездя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нагнездвам. нагнездям се, нагнездя се страд. НАГНЕЗДЯМ СЕ несв. (диал.); нагнездя се св., непрех. Разг. Нагнездвам се.

НАГНЕЗДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагнездям и от нагнездям се; нагнездва-не.

НАГНЕТА. Вж. нагнитам.

НАГНЕТАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Компресор. За особено увеличение на мощността се прилага внасянето в цилиндъра на предварително сгъстен въздух .. с особен нагнетател. К. Славомиров, Т, 450.

НАГНЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който е свързан с нагнетяване; компресорен. Когато вентилаторът служи за нагнетяване на пресния въздух в помещението, а през процепите навън излиза замърсеният^ инсталацията се нарича наг-нетателна. И. Вучев и др., О, 128. Новата тунелна пещ е снабдена с допълнително обезопасяващо устройство. То представлява клапа, свързана с електрически прекъсвач, която е поставена в нагнетателна-та тръба пред електрическия калорифер.