Page:RBE Tom10.djvu/1045

хайдуци съществува предание, че ако някой хайдутин закачи жена, то турците непременно трябва да го хванат. Из това са види, че безчестието е съвсем несвойствено на българските хайдуци. П. Хитов, МП, 28.

НЕСВОЙСТВЕНО нареч. Книж. 1. Без да е типично, характерно за някого, нещо; неприсъщо, необичайно. Тичаше съвсем несвойствено за неговите петдесет години и много пъти пада на стръмната ливада. Сл. Трънски, Н, 151.

2. С гл. съм, изглежда, вижда ми се. Означава, че нещо не е типично, характерно за някого или нещо. Крещеше силно, което е несвойствено за него.

НЕСВОЙСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от несвойствен; нети-пичност, нехарактерност, необичайност. Френската литература, вследствие не-свойствеността на язика за такъв труд, не притежава и не ще да притежава никога един хубав поетически превод на Омира. К. Величков, ПССъч. VIII, 116.

НЕСВЪРЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За думи, говор, разказ, мисли и под. — в който няма вътрешна, смислова връзка и поради това е неясен, неразбираем, неразбран. Койчев трепереше като от треска обзет и отстъпваше бледен като мъртвец назад, бъбрейки несвързани думи, като в полуда. Ц. Церковски, Разк. III, 129. Отвътре се чу някакъв недвързан говор, като че някой бълнуваше. И. Йовков, ЧКГ, 199. Юлия започна отначало. Разказът й беше несвързан, доста забъркан, но полковникът, който слушаше с напрегнато внимание, разбираше всичко и чувствуваше, че му говорят истини, а не детски измислици. П. Вежинов, СО, 156. Но веднъж [Кирчо] сънува сън:/ ../ в съд страхотен се намира!/ ../ Съдията звънка: звън-н-н!/ И навлизат в миг отвън/ писъмца и/ запетаи,/../ Идват мислите несвързани,/ идват думи, с бинт превързани. Ас. Босев, СбХ, 170-171. Настойникът сле-доваше да мърмори думи несвързани и непонятни. Н. Михайловски, ПА (превод), 72. • Обр. Къде е днес Ленора, отдавна аз научих/ от лирата, що пее в небесната дъга,/ от ромона несвързан на кървавия ручей,/ що бликна из сърцето, нестихнал досега. Т. Траянов, Съч. III, 61.

2. Който не е завързан; развързан, свободен. — Защо не бягаш? — попита смаян войникът, като го видя свободен, несвързан. И вместо да избяга, сам се предаваше в ръцете им. Зл. Чолакова, БК, 90. Бурята пристигна страховита. Грабна несвързаните ръкои и ги разпиля. А. Каралийчев, ЛС, 69. Те вкушваха сладостта на чистата и с несвързани, крила любов сред великата природа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 12. Прави това, което., правят много други, които искат да изкарат насъщния си хляб с несвързани ръце, на свобода и свободни духом. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 69.

3. Спец. За книга, кола и под. — който е на части, не е сглобен, не е свързан. Все по това време, едно утро министър Шишманов ми праща на коли, още несвързан, Величко-вия превод на „Ад“.. с бележка да го прегледам и препоръчам за откупване. К. Христов, СбЦГМГ, 277. Романът му „Майка“ също сме превели от още несвързаните кдли на задграничното издание. Г. Бакалов, Избр. пр, 584.

НЕСВЪРЗАНО нареч. Без връзка на неща, мисли, думи едни с други; разпокъсано, откъслечно, накъсано. Несвързано, една, втора, трета, отначало тихо, после все по-високо и по-високо, жените почнаха да обясняват, да се пресичат една друга, да крещят. П. Спасов, ХлХ, 241. Четеше той бързо, несвързано, като отминаваше цели редове. П. Михайлов, ПЗ, 104. — Но най-после... Би трябвало... детето остава, как да кажа.. Той говореше нсвързано, забъркано. Прехапала устни, Дора стоеше и нищо не разбираше. М. Грубешлиева, ПП, 80. До него някой от арестуваните се тресе, изгаря от огън и затова се мята неудържимо и бълнува несвързано. К. Сгранджев, ЖБ, 147.

НЕСВЪРЗАНОСТ, -тта, мн. -и, ж.

1. Само ед. Качество на несвързан. Докладчикът направи конкретен анализ на отделни стихотворения на Дора Габе, посочвайки техните слабости — нарушена логика, композиционна несвързаност, езикови грешки. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2.

2. Обикн. мн. Думи, изрази или мисли, които са несвързани, безмислени; безсмислици. Говори несвързаности.

НЕСВЪРТАЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. и диал. Несвъртник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕСВЪРТНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Човек, който не се свърта, не се задържа на едно място, за да си гледа работата; несвърталец. — Що го не доведеш, като ти е домиляло? — настръхна той. — Да му видя очите. Несвъртник като твоите братя. На вашия род е... Н. Нинов, ЕШО, 37.

НЕСВЪРТНИЦА ж. Остар. и диал. Жена несвъртник. Невестицата му излезе една разтурикъща, една неспретница,.. — Изгорихме го, синко, изгорихме хубавото момче с тая несвъртница... Хр. Максимов, СбЗР, 42.

НЕСВЪРТЪК, мн. -ци, м. Диал. Епитет на четвъртък (използува се, когато се говори за мързелив човек, който в този ден не се свърта на едно място и не работи). Всякой ден работа имам: в понеделник си меса постен зелник.. четвъртък несвъртък. Н. Геров, РБЯ III, 266.

О Йдва ми / иде ми (дойде ми) несвъртъ-кът. Диал. Свършва ми търпението, не ме