Page:RBE Tom10.djvu/1040
НЕРУШИМО. Книж. Нареч. от неру-шим; много силно, здраво. „Кълна се во имя всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазя Органичекий устав и законите на Княжеството“. ПОУ, 8. А пак Апостолска ся нарича [Христовата църква], зачтото пази нерушимо Христовата наука, что й са предали апостолите. Хр. Данов, ППК (превод), 47.
НЕРЪЖДАВЕЙКА ж. Разг. Неръждаема ламарина. Направих покрива на бараката от неръждавейка, тъй че ще трае много години.
НЕРЪЖДАЕМ, а, -о, мн. -и, прил. 1. За метал — който е корозионно устойчив, не образува ръжда. Хромовите стомани не показват години наред никакви признаци на ръжда във въздуха и затова се наричат неръждаеми стомани. Св. Райчева, К, 53. Апаратите в химическата промишленост се изработват от неръждаеми и киселинно-упорни стомани, които съдържат хром, никел, титан и ниобий. Хим. IX кл, 1965,
105. Жълта е и тя [брезата], но това е веселото жълто на неръждаемото злато. Н. Хайтов, ШГ, 179.
2. Който е изработен от такъв метал. Неръждаем нож. Неръждаема вилица.
НЕРЪЖДАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Свойство, качество на неръждаем. Неръж-даемостта на стоманата я прави ценен материал за строителство на параходи.
НЕРЪКОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Който не е направен, сътворен от човешка ръка. По черното стъкло на прозореца студено проблясваха налепени там цветя, звезди и ленти — неръкотворни везби от бяла, ледена коприна, омръзналият се дъх на зимната нощ. Д. Талев, ГЧ, 225. Неговата [на Ботев] мисъл, неговата борческа личност е отразена в произведенията му — и тъкмо това буди любовта към неговото неръкотворно дело. Н. Ли-лиев, Съч. III, 10. Най-строгата критика няма да успее да свали неръкотворния паметник, който основателят на Габровското училище си е издигнал в сърцето на българския народ. Ив. Шишманов* Избр. съч. I, 216. Той на връх се гол издига./../моят планински дворец./../ Блян крилат му е творец./../ тоз дворец неръкотворен/ е за целий свят затворен. Ив. Вазов, Съч. XVII, 206.
— Друга (остар. книж.) форма: нсрук отворен.
НЕРЪКОТВОРНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неръкотворен.
НЕРЯДКО нареч. Не много рядко; често. Литературната история ни дава нерядко примери на писатели, които,.., напущат своята литературна деятелност всред пълния разцвет на своите сили. К. Величков, ПССъч. VIII, 73. И нека не ви се стори пресилено, ако кажа, че мама, която нямаше дори и прогимназиално образование, нерядко знаеше много по-добре от нас как трябва да постъпим. Л. Станев, ПХ, 136. Думите му, повечето важни и големи, нерядко се примесваха с остри закачки и с грубовати шеги. Т. Влайков, Съч. III, 54. Не туряй засега детето на трапезата си, зачтото то иска что то види,.. Така детето ся приучи, та си претоваря стомаха, а от това и нерядко ся поболява. И. Груев, КН 7 (превод), 112.
НЕРЯДЪК, -дка, -дко, мн. нередки, прил. Който се среща често. Фермите се състоят от модерно построени сгради, отговарящи на стопнаските нужди на фермера. В нередки случаи те имат собствена електростанция, която получава електроенергия от многобройните реки. С. Кюп-рюбашиев, И, 105. Пред лебеницата са изправил един млад и гиздав момък, който пренадлежал в числото на оние нередки същества, които са наричат сеизе и които умеят да мълчат. Л. Каравелов, Съч.
НЕРЯЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. За коса, брада, нокти и под. — който не е изрязан, подрязан. За да произведе повече впечатление в последната роля господин Фратю нарочно остави косата си нерязана от един месец насам. Ив. Вазов, Съч. XXII,
100. Борис спеше откъм стената. Той беше се изпружил на гръб и единият му крак, сух и жилав, стърчеше навън от завивката. Виждаха се дълги, отдавна нерязани нокти, стеснени и малко извити като на орел. Г. Караславов, Т, 111. Космите им [на затворниците], отколе нерязани, покриваха лицата им и ги правеха страшни наглед. НБ, 1876, бр. 28, 110. Нерязано лозе.
2. Разг. За плат, дреха и под. — който не е срязан, не е направен от отделни части; цял, цялостен. От тъмнорозова везба е правата нерязана рокля, пристегната с тясно ко-ланче. Л, 1965, кн. 2, 33.
О Нерязан турчин. Остар. Презр. Българин, който не се проявява като патриот. Но какво да сторят, когато имаме помежду си такива нерязани турци, като поп Христо? (Него трябвало да обрежат черкезите, за да стане барем съвършен мюсюлманин.). НБ, 1876, бр. 7, 28. Всички българи на турска служба бяха за него,.., народни предатели, разбойници и нерязани турци. С. Боб-чев, Н, 1881, кн. 1,28.
НЕС неизм. прил. Обикн. за кафе, какао, чай — в гранулиран вид, готов за разтваряне. — Две кафета и два коняка „Плиска“ — поръчах на сервитьорката, убедено..
— Кафенцата шварц, нес или... Д. Цончев, ЧС, 10. Кафето е нес.
— От швсйцар. собств.
НЕСА, -еш, мин. св. несох, прич. мин. св. деят. несъл, несла, несло, мн. несли, несв.,
