Page:RBE Tom10.djvu/102
НАВЯСАМ. Вж. навясвам.
НАВЯСВАМ, -аш, несв.; навясам, -аш, св., непрех. Диал. Обикн. с крат. лич. место-им. в дат. навясва ми. Прилошава ми, става ми лошо; премалявам, примирам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навясвам; прилошаване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЯТ, -а, -о, мн. навети. Прич. мин. страд. от навея като прил. Навеян, навян. Катеричката се разсмя толкова силно, че наветият сняг пред дупката й се изтърси към земята. П. Бобев, ГЕ, 38. Навята шума. Навети листа.
НАВЯХВАМ, -аш, несв.; навехна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навехнат, се., прех. При неправилно движение разтеглям или скъсвам сухожилие на става. Колко пъти си навяхваха краката и ръцете, колко белези получаваха по главите си от падането при тези лудешки надбягвания! Цв. Минков, МЗ, 9. навяхвам се, навехна се страд. При невнимателно движение, тичане, скачане, удар може да се счупи кост или да се изкълчи, навехне става. Анат. VIII кл, 39-40.
НАВЯХВАНЕ ср. Отгл. същ. от навяхвам и от навяхвам се. Аз пръв видях неговата мрежа в един от ъглите на тавана през онези няколко дни в края на месец август, когато след едно навяхване на левия крак трябваше известно време да лежа в землянката по гръб. Н. Хайтов, ПГ, 116. Навяхването на която и да е става се характеризира с разкъсване или прекомерно разтягане на ставните връзки, на стаената капсула, сухожилията и пр. Ал. Гюровски, АЧ, 145. Във всички случаи на счупване, изкълчване или навяхване трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Анат. VIII кл, 39-
40.
НАГ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Поет. Гол, разголен, оголен. По Фрини знак, зад стройните колони, / .. / се появи харита Агатея, —/сама се тя таз вечер появи, / не в рой танчарки както други път / и не в хитон, тъй както друга вечер, / а нага — само тънък син воал / заметнала през кър-шена снага. П. П. Славейков, Събр. съч. I,
33. Мечта, душата ми лежи пред мене нага, / попукали са устните й жад и зной. П. К. Яворов, Съч. I, 169. Не съм от блясъци пиян, но моята душа е нага, / но моята душа е блян. Н. Лилиев, С 1932, 34. Тъй чрез шест най-малко предположения доблестнийят Е. е мислил, че ще опровергае простата и нага истина. Н. Михайловски, ИИ (превод), 99.
НАГАВРЯМ СЕ, -яш се, несв.; нагавря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Гавря се много, до насита.
НАГАВРЯ СЕ. Вж. нагаврям се.
НАГ АД АМ СЕ, -аш се, несв.; нагадя се,
-йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. подч. изр. със съюз да. Подготвям се, нагласявам се, натък-мявам се да правя нещо; наканвам се. Хаджи Куман-.. Влезе ли едно зрънце от ищирата в моя хамбар? Нали с Андроня я делихте и се скарахте за нея. Хаджи Андрея..Бяха се нагадили като гарги на мърша. Мира не ми дадоха, докато не я изпроводих на Варна. П. Тодоров, Събр. пр II, 425. Яз имам чаир за бране, / че са й нагадил млад юнак, / кончето да си напасе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 252. Нагадила са й Марийка / късно за ода да ходи / на алтън бу-нар кладянец. Нар. пес., СбНУ XXVII, 141.
2. Нагаждам се, нареждам се. Затуй не тре-ба да гледат., да фащат за учители такви-зи ничтожни твари, които друго като не-мат на какво да са надеят, нагадили са с раболепетво пред първенците да са удържат на даскалския пост. Г, 1863, бр. 7, 55.
НАГАДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагадам се.
НАГАДВАМ, -аш, несв.; нагадна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Нагаждам2; нагатвам, нагатнувам. Така и ми днес нагад-ваме, че някога си ще завлада всеобща цивилизация и напредък, щат ся потрошат оградите, които стягат народите, па ще завлада муждуособна любов и сговор. Лет., 1874, 160. А аз привождам тия примери само за да покажа, че чловечеството преди толкова си столетия еще нагадвало някак си мътно и тъмно за едно събитие, което с важността и величината си имало да преобрази света. Така хората нагадвали за някоя си нова земя, па по-после я и намериха. Лет., 1874, 160. — Майко, като че искаш да нагаднеш где е, кажи ми; накрай света да бъде, ще отида да го [бащата] търся. Ст. Ботьов, К (превод), 67.
— Друга форма: нагатвам.
НАГАДВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нагадвам; нагаждане2, нагатване, нагат-нуване.
НАГАДНА. Вж. нагадвам.
НАГАДЯ1. Вж. на гад ям1.
НАГАДЯ2. Вж. н а г а д я м2.
НАГАДЯ1. Вж. нагаждам1.
НАГАДЯ2. Вж. нагаждам2.
НАГАДЯМ1, -яш, несв.', нагадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навалям, намърсявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГАДЯМ2, -яш, несв.; нагадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Нахоквам, навиквам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГАДЯ СЕ. Вж. нагадам се.
НАГАЖДАМ1, -аш, несв.; нагодя, -йш,
