Page:RBE Tom1.djvu/311
наричат университета.
— Лат. alma-mater ’майка-хранителка’.
АЛМАНА`Х, мн. -си, м. 1. Литер. Сборник от кратки литературни публицистични и други произведения, обикновено във връзка* с определен период от време. — Ще издаваме, .., алманах, та ще ни трябва една статия за историята и икономическото минало на гр. Казанлък. Чудомир, СбСт, 34. Съветският читател още слабо е запознат с българската литература. Тая празнота трябва да се запълни. Трябва да се издаде един алманах или антология от най-добрите български писатели и поети. Кр. Кюлявков, СП, 31. Литературен алманах.
2. Спец. Ежегоден справочник със сведения за лица от една и съща професия (лекари, адвокати и др.). Негови [на Власаки] статии са печатани в италиански списания. Напоследък му искаха адреса, за да го впишат в един международен алманах. Св. Минков, РТК, 101.
3. Спец. Сборник със сведения от определена област на науката или обществения живот. Търговски алманах. Театрален алманах.
4. Остар. Вид календар с астрономически и астрологични сведения, а понякога и със забавни и научно-популярни четива.
— От араб. през фр. almanach.
АЛМАНДИ`Н м. Минер. Минерал от групата на гранатите, полускъпоценен камък с червен до тъмно червенокафяв цвят.
— От собств.
А`ЛНА СЕ. Вж. алвам се.
АЛНЕ`, мн. -та, ср. Диал. Сърне.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник …, 1951.
АЛНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от алне. Насреща иде кошута, / кошута с младо алненце. Ст. Младенов, БТР I, 69.
А`ЛО междум. 1. Възглас, употребяван при разговор по телефон — при повикване, при отговор или при проверка дали чува събеседникът. (Телефонът звъни.) — Шефът!… Шефът! (Поема слушалката.) Ало, ало… тук министър Големанов!… Там кой! Ти ли си бе, шефе? Добър вечер… Ст. Л. Костов, Г, 87. — Ало! Да. Кой е там? Ограда, ти ли си? Дай ми Вулкан! Ив.* Мартинов, ДТ, 48.
2. Разш. Разг. Възглас, с който обикновено се привлича вниманието; слушай(те)! — Хайде сега да полеем годежа. Хей, ало! — извика той след келнера: — По-скоро с другото! М. Грубешлиева, ПИУ, 236. Герган дълго се заглежда, после излезе и тръгна из панаира между другите бараки. Отвсякъде викаха, канеха, молеха: .. — Ало, ало! Тук е укротителят на змии, гущери, мечки и вълци, великият маг Мата-Мата. К. Калчев, ЖП, 132.
От англ. hallo ’здравей’ през фр. alló.
А`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Леле Радо, Радобилке, / .. доста носи алое пояс. Нар. пес., СбБрМ, 449. На бела чешма стойеше [момчето], добра си коня пойеше, / алово фехче токмеше. Нар. пес., СбНУ X, 36.
А`ЛОВИНА ж. Диал. Безалкохолно домашно питие, приготвено от житни растения (овес, ръж, ечемик); оловина, ловина.
А`ЛОВИНСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил от аловина. Аловинско каче.
АЛОГИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо, което противоречи на логиката; нелогичност, безсмислица. Тя [творческата личност] скъсва постепенно не само с обществото, но и с действителността. Това обяснява както ирационализма, така и алогизма на някои крайно модерни направления. Ив. Богданов, СП, 20. Тя [основната слабост] влече след себе си всички останали недостатъци на неговата поезия: нестройно композиционно изграждане, непоследователност и алогизъм на образите и картините и т.н. М. Наимович, С, 1951, кн.* 9, 169.
2. Литер. Литературен похват, при който се разрушават логическите връзки в речта, за да се постигне комизъм, ирония и др.
3. Само ед. Филос. Отрицание, че истинското познание се постига чрез логическо мислене и утвърждаване, че то е възможно само чрез интуиция, откровение чрез „съзерцание“ или вяра чрез мистическо вглъбяване.
— От гр. ὰλογος ’безразсъден, неразумен’.
АЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който противоречи на логиката; нелогичен. Годината изтече в една алогична смесица на бруталност и перфидни хитрини, на колебания във военното щастие и несигурност в прогнозите. К. Константинов, ППГ, 276. Привърженици на алогичната и безперспективна политика на „студената война“. ВН, 1959, бр.* 2465, 2.
АЛОГИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество и проява на алогичен. Изобщо вътре в самата група „Мисъл“, както в мирогледа и проявленията на всеки от тях поотделно, имаше доста алогичност, дори противоречия. К. Константинов, ППГ, 133.
АЛО`Е, мн. няма, ср. 1. Южноафриканско тропично и субтропично растение с дебели и сочни листа и червеникави, жълти или зелени цветове, различните видове от което се използуват в текстилната индустрия, във фармацевтиката и пр. Aloe. С високи перести червени цветове цъфтеше алое .. Тук то расте на каменистите сипеи голямо като храст. Д. Богданов, ТА, 99. Известни са около 200 вида алое, представляващи вечно зелени растения със сочни, плътни листа, покрити с восъчна ципа. ВН, 1958, бр. 2033,
