Page:RBE Tom2.djvu/499

[властителят]. Обречен е на гибел всевечна и милост не ще го осени. П. Константинов, ПИГ, 52. През сумрака на тежки горести и грижи, / през грохота всевечен на труда, / ще заблести предутринна звезда. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 102.

ВСЕВЕЧНО. Книж. Нареч. от всевечен; вечно.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език..., 1941.

ВСЕВЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всевечен; вечност. Вървеше нагоре сляпо и радостно, после надолу, отново нагоре; притичваше по равните меки била — безкрайната всевечност на тези прости неща властно я мамеше. Д. Цончев, ЧС, 120. През тези зимни дни рус-кото небе и Москва са необичайно привет-ливи и ясни. Те сега посрещат онези, които са възпели и възпяват тяхната всевечност и тяхната слава. А. Барух, ЛФ, 1958, бр.

50, 1.

ВСЕВЙЖДАЩ, -а ,-о, мн. -и, прил.

1. Книж. Който притежава способността да вижда всичко. Бог е всевиждащ.

2. Обикн. за очи, поглед — който вижда всичко. • Обр. На кораба си имаме и все-виждащи очи. Независимо дали е тъмна нощ или непрогледна мъгла, в радиус 30 мили около нас ние оглеждаме с радар. Б. Трайков, ВО, 9. Изкуството, мили мой, е всевиждащото око на самопознаващия се човек. Ем. Манов, ДСР, 121.

ВСЕВЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, в обръщение за м. р. ед. ч. всевйшни, прил. Книж. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света. Всевишният создател брани твоята глава... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 87. — И птичките с песни славословят твореца всевишни. Елин Пелин, Съч. IV, 88.

2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Но сега в цялата гора бе спокойно и никой не знаеше милосърдие всевишно ли закриляше града, или изпитание от небето му се готвеше тежко. П. Константинов, ПИГ, 24. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни за мюсюлманите да е проводил, от Рахманбеговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, ИII, 18.

3. Като същ. всевишният и в обръщение всевишни м. Господ, Бог; всеблагият, всевластният, всемилостивият, всемогъщият.

— Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добросърдечно управление; дано Всевишният ви дари с благодатта си; вярваме, тъй ще бъде и занапред... Ст. Дичев, ЗС I, 363. — Най-висшата воля е на Всевишния

— посочи игуменката нагоре, — най-напред на нея трябва да се покоряваме. В. Геновска, СГ, 216. При Мальовица,.., човек изпитва чувството, че се извисява към селенията на Всевишния. А. Христофоров, О, 76. Ти чуваш ли, Всевишни, ти знаеш ли, о боже, / за дръзките неправди, покрусени борби? В. Карагьозов, Избр. пр, 61.

ВСЕВЛАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има пълна и неограничена власт над всички и над всичко; пълновластен. До тоя ден той [Сюлейман ага] беше стоял в тоя двор всевластен господар и съдник. А. Дончев, ВР, 169. Да се каже, че в тая минута той приличаше на все-вуьадтен и победоносен цар, би било малко. И. Йовков, Ж 1945, 126. — Ако ви трябват лекарства, господин докторе, аз ще ви намеря, каквито си искате! — заяви тя с тона на човек, който се чувствува всевластен в града. П. Славински, ПЩ, 295. Тя беше безгласна робиня, а Морти — всевластен и зъл господар, комуто никой в къщи не смееше да противоречи. С. Чернишев, ВМ, 49.

• Обр. И възмущението расте, като се насочва срещу целия режим на всевластното господство на капитала. Пл, 1934, бр. 1554,

3. Зората пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ, / и новий ден с всевластна мощ / горите тъмни озарява. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 109. И като истински рудар изравящ / човешката и земната руда / и в чист и твърд метал я претопяваш / в клокочещите пещи на труда. / И този чудо-твор метал окриля / и дава твърдостта и младостта / на твоята несъкрушима сила, /на твоята всевластна красота... РД, 1959, бр. 256, 3.

2. Рядко. Като същ. всевластният м. Господ, Бог; всевишният, всеблагият, всемилостивият, всемогъщият. Всевластният реди съдбините на всинца ни, реди ги към добро, щом пази царя и царщината ни от делата на непокорните. Вечна му слава! М. Смило-ва, ДСВ, 190.

ВСЕВЛАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Пълна, неограничена власт над всички и над всичко; пълновластие. В стремежа на Войводата към всевластие Младен съзира опасност от своеволие и диктатура. Лит. X. кл, 55. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели, тогавашният европеец със смайване открива, че тук [във Венеция] управлява наистина една върхушка, но върхушка самоналожила си желязна дисциплина в полза на държавата. К, 1963, кн. 1, 27.

ВСЕВЛАСТНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което има неограничена власт над всичко, което владее всичко съществуващо; владетел, вседържител. Невидим и нечут от никого, живей / в сараите си там всевласт-ник Огнян Змей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 58. • Обр. Но щом простре ръка душата ти да вземе / тя в миг ще се смути; Всевластникът живот преварил я навреме? — /и ти... отдавна без душа си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 29.

ВСЕВЛАСТНИЦА ж. Книж. Жена все-властник. • Обр. Над децата бездомни, без-