Page:RBE Tom2.djvu/454

или врачар и врачка или врачарка. Знан.,

1875, бр. 17, 271.

ВРАЧАРКА ж. Остар. и диал. Врачка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЧБА ж. Диал. Врачуване (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.)

О Врачев ден. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895.

ВРАЧКА ж. 1. Жена, която гадае на боб, карти и под. и прави магии; гадателка, гледачка. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Мама, която вярваше на врачки, сама хвърли боба, но нещо не остана доволна. Ал. Гетман, НС, 9. Напоследък Чардаклиева беше тръгнала по врачки и ясновидки. Д. Кисьов, Щ, 337. Аз не разбирам хората, които / отиват при гадатели и врачки / и с бобени зърна и хороскопи / се мъчат да открият що ги чака / във бъдещите дни. А. Далчев, С, 124. Често аз отивах да си глядам на врачка за кой ще ся падне на честта ми. Д. Войников, РК, 28.

2. Жена, която лекува с врачуване, с баене, с билки; лечителка. Минаха два, три, четири дни, откакто врачката й беше баяла, но вместо да се почувствува по-добре, тя вече не можеше да се движи из къщи. ВН, 1952, бр. 165, 4. — От какво се оплакваш? — .. — Неволия, докторице, неволияя, — изправя се той,.. — И по врачки, и по баячки, и не бива и не бива .. Дърво — посочи той болния си крак. Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41. Кадъната, при която искаше [Султана] да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. За дълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат. П. П. Славейков, КП ч. III, 178. Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари, / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942.

3. Остар. Книж. Лекарка. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.

ВРАЧКА ж. Диал. Вратичка (в 1 знач.); вратца, вратица. Бащината му къща като всички стари къщи, строени през годините на отоманското иго, имаше килер, през който, чрез малка врачка, "комшулук”, се излизаше вън. Г. Караславов, ОХ IV, 458-459. Зад портата се чуха бързи думи на двама човека, ключът се зави в ключалката и малката врачка на портата се отвори. Ив. Вазов, Съч. XIV, 177. През малката врачка,.., те влизаха в кръчмата. Й. Йовков, ПГ, 105. Гледа [Митко] кой влиза и излиза из задните врачка на механата, кого Стре-зо черпи, срещу кого се смее. Ц. Церковски, Съч. III, 268.

ВРАЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на врачка, отнася се до врачка. Новият свещеник,.. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: "Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го при-честп". А. Страшимиров, ЕД, 123. Облог сме, дружки, чинили със Стоичка: /на врачкин гроб да иди нощем — там / да ми забучи хурката... К. Христов, Избр. ст, 308.

ВРАЧОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който се използва за лекуване; лековит. Тях [недъгави и хили] една надежда ги крепи: когато семена / врачовни вилите низ въздуха разсеят, / над тях да паднат — и недъзи им разсеят... П. П. Славейков, КП ч.

III, 59. Врачовни треви или билки.

— Други форми: врачевен, врачебен.

ВРАЧОВНИК¹, мн. -ци, м. Диал. Врач (в 1 и 2 знач.).

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Други форми: в раче в ник, врачебник.

ВРАЧОВНИК², мн. няма, м. Диал.

1. Бакла. Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, вра-човник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите. Ив. Хаджийски, БДНН 11,25.

2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР).

ВРАЧОВНИК³, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга за врачуване, за гадаене.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВРАЧОВНИЦА ж. Диал. Врачка (в 1 и 2 знач.). На майка ми дошло времето за раждане... Всички бабувачки, баялки, врачо-вници и още вретенарки на древния ни град Кула се трупали, ама нищо не могли да помогнат и само обявили баща ми за грешен. Й. Вълчев, РЗ, 11.

— Други форми: врачевница, врачебница.

ВРАЧУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех.

1. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не. Ал. Гетман, ВС, 9. Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше. Ем. Станев, ИК I и II, 503. При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата. Д. Войников, КБИ, 20-21.