Page:RBE Tom2.djvu/308

Стоянов, X, 78. • Обр. Минава време, влекат се дълги дъждовни часове, а от дядо Вълъо никакъв признак. Л. Стоянов, Б, 173. А слънцето пече и все пече, / прижулейки с пладнешките лучи... / И летний ден тъй му дно се влече... П. П. Славейков, Събр. Съч. IV, 65.

5. Прен. Разг. С предл. след, подир. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влача се. Той е много бавен. Във всяка работа се влече след другите. //За работа — забавям се, трая дълго време; проточвам се, влача се. Продановата сватба се влече цяла неделя. Л. Каравелов, Съч. П, 141. Тая разпра се влече от много години. Ст. Младенов, БТР I, 320.

6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, мъкна се. — Този хитър селяндур вече да не се влече тук, защото ще го изгоня! — строго поръча тя. X. Русев, ПЗ, 53. — Ех, дявол да я вземе! Ще трябва цял ден да се влече с мене. Хр. Смирненски, Съч. III, 126. А всеки чужденец, когото доведе / тук авантюрата — свободен е да вкуси / от всичките блага... /.. Не питаме го ние, / защо се тук влече? К. Христов, Избр. ст, 240.

7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влача се, мъкна се. — Да съм на твое място, няма да го пусна. Ще викам, ще кряскам, цялото село на главата си ще дигна и пак няма да го оставя да се влече по оная хубостница Славка. К. Петканов, ОБ, 249. Заряза я! Цяла година / по нея се влече, а на, / до сватба допря ли — подсвирна, отмина: / "Не съм, кай, аз още за жена!..." К. Христов, Избр. ст, 206.

8. Прен. Рядко. Идвам, следвам след нещо, в резултат на нещо. Чувството на пресита, което неотстъпно се влечеше след всяко усещане, се изместяше от друго някакво чувство, сякаш всичко преживяно досега е било само сън. Д. Немиров, Др, 23.

8. За гъста течност и под. — точа се на нишки, влача се. От многото влага гнилявата земя става жилава, та се влече като намокрен клей. Ст. Младенов, БТР I, 320.

10. Диал. За болест — разпространявам се по тялото или обхващам все повече негови части, органи. Пършеят се влече по цялото тяло. Ст. Младенов, БТР I, 320.

ВЛЕЧЕ МЕ несв., непрех. Обикн. с предл. към. 1. Изпитвам силно желание да бъда някъде, да извърша или постигна нещо; тегли ме, привлича ме. Веднъж, вместо на Синия вир, Орфей свали да напои стадото си на реката. Влечеше го натам, погледът му беше все към Дикината къща. Може би ще я види някъде наблизо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 227. Сега не ме влече към постъпки, които ми осигуряват спокойствие. Нямам желание да се примирявам. А. Наковски, БС, 189. Пролетно време обикновено го влечеше към пътешествия, към приключения.

2. Изпитвам влечение към някого. Знаеше, че Минев я обича и самата нея я влечеше към този искрен и добър момък. Ем. Манов, ДСР, 474.

О Влека се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. — Знаете ли вие, че аз .. съм докарван до състояние, когато съм се най-непоколебимо клел по корем да се влека, .., но да си отмъстя. А. Страшимиров, Съч. I, 257. — По корем ще ви карам да се влечете и пак ще ви науча на чиста и спорна жътва! К. Петканов, ЗлЗ, 117. 2. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Познаваше се, че неговият гост е богат човек — не току тъй Гърбуна се е стъписал срещу него, готов по корем да се влече. Д. Немиров, Д №

9, 80. Сам враг на всеки, кой достойнства обладава / големи, малки власти той раздава / на най-негодното, което се влече / пред него по корем. К. Христов, ЧБ, 128. Влека си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан. Влека си пояса. Разг. Търся повод за кавга.

— А пък другият, Борис, за кавга умира, влече си пояса за кавга. Ив. Вазов, Съч. IX, 51.

ВЛЕКАЧ¹ м. 1. Специален кораб за влачене на плавателни съдове. Точно по обед на пристанището пристигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. П. Незнакомов, МА, 106. Едва след половин час наближава и отминава нагоре, разпенил реката, силен влекач с чужди букви на носа, помъкнал пет тежки шлепа, навързани като пленени птици един след друг. К. Константинов, НЗХ, 79-80. Някъде в далечината пъплеше влекач с шлепове, димът му се напластяваше по речната повърхност като мъгла. П. Вежинов, ЗНН, 101.

2. Специална моторна кола, предназначена да тегли друга безмоторна кола, бойно съоръжение или друг тежък товар. Десет дни по-късно довършихме третия [трансформатор] и го прекарахме през полето, та затъна в калта и четири влекача трябваше да го измъкнат... Д. Кисьов, Щ, 326. По вледенените пътища громоляха артилерийски впрягове, влекачи с тежки гаубици тресяха нощта и огнените следи на трасиращи куршуми нажежаваха звънтящия от студ въздух. Ст. Сивриев, ЗСБ, 203. Торът всяка сутрин се почиства, а влекачът с ремаркето го извозва по нивите. ВН, 1961, бр. 2978, 4.

ВЛЕКАЧ² м. 1. Рядко. Човек, който се занимава с извличане, свличане на дървени трупи от сечище. Горското стопанство е на около три часа път на север от селото. Работниците са от околните села. Зме-йовчани са само секачи. Влекачите с бели