Page:RBE Tom1.djvu/729

неже е известен — нищо не струва, нищо не пречи, нищо не представлява. С дявола сме добре, какво бива и на Господа малко тамян да покадим — за зор заман. Ал. Константинов, БГ, 45. Аз .. , за да не ходя до градът, давам един грош повече и си свършвам работата, какво бива от един грош. Дун., 1866, бр. 117, 1.

БИ`ВА МЕ несв., непрех. Разг. 1. В състояние съм да извърша нещо, защото имам необходимите качества, възможности за това; годен съм, способен съм, струвам.- Ти си способен хлапак!— каза той. — Бива те, няма що. П. Вежинов, ЗЧР, 80. — Ами синът?- Той е вече голям,.. — Какъв иска да става ?-Инженер. Бива го в учението. Н. Стефанова, РП, 40. — Ти не можеш да храниш жена. Не те бива за нищо. Д. Талев, СК, 110. Не го биваше вече старото училище. Изживяло си беше века. Елин Пелин, ПР, 66. // С частица с и (за усилване). Понякога ирон. Притежавам (не притежавам) положителни качества; съм (не съм) добър, годен, хубав. Всяка сутрин аз ставам рано, оглеждам небето и казвам: — И днес времето си го бива. К. Калчев, ПИЖ, 140. — Хубавичко момиче, бива си го! — и господинът лукаво намигна на Рилски. К. Петканов, В, 241. — Пък и нашето адвокатче си го бива! Без него нищо нямаше да постигнем!... К. Калчев, ПИЖ, 90.

2. С отриц. н е. Не съм в добро положение, в тежко положение съм, зле съм. — Ала, нека ти кажа бате, че хич не ни бива. Ние сме здравата осиромашали. Д. Немиров Б, 59.

— Слушай, Поне, не ни бива таз година, храните бяха слаби, цена няма. Не^можем да отворим очите си от борчове. И. Йовков, ЧКГ, 231.

3. С отриц. н е. Здравословно или психически не се чувствувам добре, неразположен съм, болен или без настроение съм. — Детето ми е болно. Не го бива, надви го болестта. Й. Йовков, А, 71, — Простинал ли е, не знам, нещо не го бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29. — Трети ден не е ял. .. Днеска хич не го бива. Ст. Дичев, ЗС I, 604.

— Тоя Косан не го бива днес. Искам да река, че е добт?р соколджия, но сега ума му е другаде. Й. Йовков, СЛ, 35.

БИВАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от бивак. В един само миг изникват безбройни биваци. . Но звездите на небето не са толкоз много, колкото са с§етналтпе точки на бивачните огньове. Й. Йовков, ПК, 91. Бивачни съоръжения.

— От рус. бивачнь1Й. Друга (остар.) форма: бивоачсн от рус.

БИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет.: Бивни зъби. Книж. Бивни. Направи ми впечатление, че слоновете нямаха бивни зъби. Амал ми обясни, че те са отсечени и продадени. Ек. Мечкова, СМ, 60. През Неогена достигат широко развитие хобо-тните бозайници, какъвто е бил например мастодонът. Резците му били удължени до 1,5 м, наречени бивни зъби, и му служели като орган за отбрана. Геол. IX кл, 168.

бивачен

БИ`ВНИ мн., ед. (рядко) би`вен м. Книж. У някои бозайници (слон, мамут, морж, глиган и др.) — един или два силно развити резеца или кучешки зъби, които стърчат от устата и служат за нападение и защита. Когато слонът връхлетял върху него, Екли успял да сграбчи бивните му и да ги насочи тъй че те се забили в земята. К, 1963, кн. 3, 6. И започнале да са бият, момък със саб-лята, а глиган със страшните си бивни, които биле като две сабли. Нар. прик., СбНУ LVI, 39.

— Рус. бивни.

БИ`ВНИЦИ мн., ед. (рядко) би`вник, след числ. -ка, м. Бивни. Мастодонът .. също е бродил из нашите земи. Напоследък се намериха от него добре запазени долни челюсти, бивници и бедра. ПН, 1935, кн. 8-9, 123.

БИ`ВОЛ м. Едро рогато тревопасно животно с черна кожа, което се отглежда за мляко, месо и др. и се използува за впрягане. Bos bubalus. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи, и те черни като тях. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един кротък бивол лежеше край водата и си преживяше. Г. Караславов, СбХ, 128. Из тръстиката, под приведените върби, се разхождаше важно фламинго, а татък към завоя плуваха диви биволи, подали само муцуните и дебелите си рога. П. Бобев, ГЕ, 59-60. Та [малка мома] изтъка бито платно, / па го простре на вратника. / Мина бивол, почеса се. Нар. пес., СбВСтТ, 18. // Мъжкото животно от този вид. Имаме и бивол, и биволица в къщи.

О Гледам като бивол. Разг. Неодобр. Втренчено, тъпо гледам. Търпя като бивол. Разг. Много, извънредно много търпя. На бивола окото все в просото. Разг. Употребява се за човек, който често и в неподходящи моменти показва определена своя слабост към нещо. Правя от мухата бивол. Разг. Отдавам прекалено голямо значение на нещо, преувеличавам го.

БИВОЛАР¹, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда или пасе биволи. От незапомнено време Раловци — .. — бяха биволари. Много семейства от селото след войните смениха биволите с говеда като по-леки за гледане, .. — но Раловци си останаха биволари. Ил. Волен, МДС, 149. — Никола, любе, Никола, / я не ти станах биулар, / биу-лето ти да паса! Нар. пес., СбНУ X, 28.

БИВОЛАР², -ят, -я, мн. няма, м. Диал. Вид едър фасул.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БИВОЛАРКА ж. Жена биволар. На купчинка камъни недалеч от кравефермата

биволарка