Page:RBE Tom1.djvu/262

От Читалие
Версия от 14:38, 8 юли 2013 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


аерофар.

— От рус. аэромаяк.


АЕРОМЕ`ТРИЯ ж. Физ. Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове.


АЕРОМЕ`ТЪР мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела.


АЕРОМЕХА`НИКА ж. Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика. В. Геров, ПКВ, 3. Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването. М. Попов, X, 3.


АЕРОМОБИ`Л м. Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. Радиобиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил. А. Радева, С (превод), 42.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + лат. mobilis ’подвижен’.


АЕРОМОТО`Р м. Двигател на самолет.


АЕРО`Н1 м. Фарм. Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест.

— От гр. ἀήρ ’въздух’.


АЕРО`Н2 м. Метал. Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето.

— От гр. ἀήρ ’въздух’.


АЕРОНАВИГАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аеронавигация.


АЕРОНАВИГА`ЦИЯ ж. Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др.


АЕРОНА`ВТ м. Книж. Въздухоплавател. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 3, 30.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + ναύτης ’моряк’.


АЕРОНА`ВТИКА ж. Въздухоплаване.


АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аеронавтика. Аеронавтически прибори.


АЕРОНО`МИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + νόμος ’закон’.


АЕРОПЛА`Н м. Остар. Самолет. Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове. Й. Йовков, Разк. II, 89. Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аероплан, който ще бъде най-съвършен. БД, 1909, бр. 26, 2.

— Фр. aèroplane.


АЕРОПЛА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Самолетен. Аеропланно крило. Аеропланни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.


АЕРОПО`РТ м. Летище. По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите. ДТ, 1999, бр. 326, 20.

— Фр. aeroport.


АЕРОПО`ЩА ж. Остар. Въздушна поща.


АЕРОСКО`П м. Метеор. Апарат за изчисляване на количеството* прах във въздуха. Уред за изследване на въздуха.

— Фр. aeroscope.


АЕРОСНИ`МАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл).


АЕРОСНИ`МКА ж. Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; аерофотоснимка.


АЕРОСТА`Т м. Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха.

— От гр. ἀήρ ’въздух’* + στατός ’стоящ’.


АЕРОСТА`ТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо .. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хидро– и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.


АЕРОТАКСИ`, мн. -та, ср. Рядко. Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника.


АЕРОТА`КСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + τάξις ’ред’.


АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от аеротаксис.


АЕРОТА`НК м. Техн. Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. Биологическо прочистване [на канални води] .. се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват .. аерофилтри