Page:RBE Tom1.djvu/754
БИСТРО СИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Който има чист ясносин цвят. Нежните клонки на брезата са напъпили вече и скоро ще се раззеленят. И те ще се усмихват със своята резедава усмивка, както се усмихва хубавото бистросинъо небе на Словакия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 295. Имам топли макови градини / и полета сочни и безбрежни, / по които бавно лъкатушат / бистро-сини езерни реки. Хр. Ясенов, Събр. пр, 61. Лицето й си беше все тъй нежно, очите — бистросини като метличини. И. Петров, НЛ, 36.
БИСТРОСТРУЕН, -уйна, -уйно, мн. -уйни, прил. Поет. За река, вода и под. — който струи, тече на бистри, прозрачни струи. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. Така, възпрян от яз посред ливади тихи, / поток през вадата се бистроструен лей. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 118. Тъй там троянците бягаха като елени към Троя / и край стените облегнати, бършеха потни чела си / и със вода бистроструйна си лютата жажда гасяха. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 44.
БИСТРОТА, мн. няма, ж. Качество на бистър; бистрина. А каква е твоята [на гюловата ракия] бистрота, каква е твоята белота! Л. Каравелов, Съч. VII, 2. Втората бомба като че изчезна в бистротата на въздуха и пак се появи. Ем. Коралов, ДП, 106. Гордостта набъбна и потули искреността на сърцата и бистротата на разума. К. Петканов, В, 40. Болката в душата й нарасна толкова, че тя не чувствуваше вече нищо. Едновременно странна бистрота започна да овладява съзнанието и`. Ст. Загорчинов, ЛСС, 88.
БИСТРЯ, -иш, мин. св. би`стрих, несв., прех. 1. Правя нещо размътено да стане или да изглежда бистро; избистрям. Между камъните струят светливи потоци и бистрят гладката повърхност на вира. П. Тодоров, И I, 9.
2. Прен. Остар. Правя нещо да стане ясно, разорано; разяснявам, изяснявам. Бистряше им [на децата] наумите (идеите), глядаще да запомнят дум% имена и пословици. И. Груев, КН (превоД), 4, 5. бистря се страд. Вино и лош вкус .. трудно се бистри и пак лесно се размътва. Г, 1906, бр. 19 -20, 296. БИСТРЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам бистър. В реката вече се оглеждаха звездите. „Бистрят се вече водите“ — помисли си Чимпоешу и почувствува как сърцето му отново трепка. ОФ, 1950, бр. 1850,4. 2. Изпъквам с бистротата си, с прозрачността си; бистрея се. Ние бъркахме в дълбоката калена паница, където се бистреше топлата водица и само по някое бобено зърно плаваше ту към единия, ту към другия край. Кр. Григоров, ОНУ, 116.
3. Прен. Остар. Ставам ясен, изяснявам се. Всякой трябува да настоява и с дума и с работа, каквото да ся размножат и поти-кнат напред училищата, дето толкова си добри и полезни нечта ся учат, и умът ся бистри. Й. Груев, Лет., 1873, 224. О Бистря политика. Разг. Ирон. Разговарям любителски, обсъждам некомпетентно политически въпроси. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. Й. Йовков, ЧКГ, 257.
БИ`СТЪР, -тра, -тро, мн. -три, прил.
1. За вода или друга течност — в който няма мътилка, който е прозрачен, чист. Противоп. мътен. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твойте балкане, гори, си пее, скали и техните бистри и студени извори. Л. Каравелов, Съч. П, 28. А езерото беше бистро, виждаше се каменното му дъно, тихо плискаше, без вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. Една вечер те се настаниха на терасата пред баните, поръчаха си бистра пилзенска бира и поведоха шумен разговор на български. А. Каралийчев, ПГ, 217. Бистра водица, мирна главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 41. // За небе, въздух и под., — по който, в който няма облаци, мъгла, дим; чист, прозрачен. Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро,и по-чисто, месецът грееше отвисоко. Й. Йовков, ПК, 24. Денят беше ясен, но хладен, въздухът бистър и чист, напоен с миризма на есен. Ем. Станев, ИК III, 87. Слънцето се издигна и напече.. Бистрата синева на небето избледня, а равнината светна и се ширна далечна и безкрайна. И. Петров, НЛ, 255 -256.
2. За очи, поглед и др. — който е светъл, ясен, чист. Противоп. мътен. На овална порцеланова плочка стоеше фотография на младои момиче.. Очите й бяха големи, бистри. Й. Йовков, Разк. III, 39. Веждите й стояха високо извити над очите, погледът й бистър, светъл и добър. Елин Пелин, Съч. III, 108. Евстати не беше виждал досега такива бистри, засмени, живи очи. А. Гуляшки, МТС, 35.
3. Прен. За ум, мисъл — който лесно, бързо се съсредоточава, схваща, разсъждава; точен, схватлив. Никога по-рано не съм работил с такова настроение и с такъв бистър ум, готов да възприеме всичко, всичко да съобрази, всичко да реши, както именно сега. Д. Калфов, Избр. разк., 331. Отличавала се [Фота] с извънредно бистър и проницателен ум, била много разговорлива жена и с всякого любезна. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 598. Но освен тия качества той имаше бистра мисъл и челичена воля. Д. Спростра-нов, С, 140. // Рядко. За памет — добър, безупречен, свеж. — Вие имате не само бис
