Page:RBE Tom1.djvu/347

АНАСОНЛИ`Я неизм. прил. Разг. За ракия — в която има анасон, която е подправена с анасон; анасонов. Тука му е мястото да забележа, че нашата анасонли`я ракия е близка роднина на абсента. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 335. При това любезничат [преоблечените хайдути] и скритом уж им дават да смукнат от станимашката анасонли`я мастика. Н. Хайтов, Хд, 124. _От тур. anasonli.

АНАСОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който се отнася до растението анасон. Анасонови ниви. Анасонови насаждения.

2. Който е получен от семената на анасона. Камен каза на Боряна да донесе шишенцето със сладък анасонов сироп, отброи няколко капки в една лъжица с вода и сам я тикна в устата на болния. К. Лабрев, СП, 140. Анасоново масло. Анасонова есенция.

3. Който е приготвен със семената на анасона, който съдържа анасон. Анасоново хлебче.

АНАСТОМОЗА ж. 1. Анат. Естествено съединяване, сливане на кръвоносни или лимфни съдове, на млечни канали, на нерви или мускулни влакна помежду им. Тук [в червата] има доста обширни анастомози.., затова при запушване на малки съдове не се получава некроза. Б. Кърджиев, ОПА, 178.

2. Мед. Свързване на телесни кухини (черва, стомах, хранопровод, бронхи), кръвоносни съдове или други канали по хирургичен път за определени цели на организма.

3. Бот. Естествено свързване на най-тънки-те проводящи канали по периферията на лист на растение.

— От гр. ауаатоцсоац 'отвор'.

АНАСТРОФА ж. JIumep. 1. Стилна фигура, при която се размества установеният ред в изречението, оез да се променя смисълът; инверсия.

2. Стилен похват, при който последната дума или думи от изречение или стих се повтарят в началото на следващото изречение или стих.

От гр. ауаахрофл 'обръщане'.

, АНАТАРДИ`САМ Вж. анатардис-вам.

АНАТАРДИ`СВАМ, -аш, несв.; анатар-ди`сам, -аш, св., прех. Остар. Обикн. със същ. мерам. 1. Убеждавам до втръсване. тг На нас [даскалите] цяло село ни заповядва. И пак да останеше със селяните да се разправям, аз лесно ще им дам да разумеят, ами какъв мерам да анатардисваш на оно-гоз, който от мерам не иска да разбира. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 31. 2. Угаждам, задоволявам, анатардисвам се страд. — Ами мене питате ли вие, — отговаряше сепнато ходжи Вълко — главата ми се е надула като крина, на толкоз хора мерам да се анатардисва, то лесно ли е?. . : боба недоврял,.. , виното било водно.

анасонли`я

Ил.Блъсков, ПБ I, 9.

— От тур. inandirmak 'убеждавам'.

АНАТАРДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар.Отгл. същ. от анатардисвам и от анатардисвам се.

АНАТЕМА ж. 1. Църк. Отлъчване от църква чрез проклятие. Още Константин Велики беше забранил на ромейските бази-левси да се сродяват с други народи. Аарон си спомняше словата на Константина Баг-рянородни,.. — „ако пък някой се осмели това да стори, нека се смята за чужд на християнското общество и да се предава на анатема като нарушител на отческите постановления и царските закониА. Дончев, СВС, 95.

2. Проклятие. Най-много нервиран беше попът. Той сновеше като бесен из селото,., и сипеше не само анатеми срещу комунистите, но сякаш забравил сана си, псуваше наляво и надясно. Кр. Григоров, Р, 60. В българските черкви дълго време са се казвали анатеми за цареубийца Иванка. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17. — Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните оуши! Ив. Вазов, Съч. XIII, 106. // Във възклиц. изреч., самост. Проклет да е, проклет да бъде. Пред него се изправи отец Сергей. Той не можеше да се сдържа и сипеше проклятия: — Анатема! Гръм небесен да порази този искариот, дето ни е издал! Г. Дрънда-ров, ВЗ, 57. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. • Остар. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Анатема те дяволе (при заклинание). П. Р. Славейков, БП I, 31. — Анатема те — казва владиката. Л. Караве-лов, Съч. I, 37. Анатема го (прилагат кога поменат дяволът). П. Р. Славейков, БП I, 31.

— Гр. dvdcOep.a 'проклятие'.

АНАТЕМИ`САМ. Вж. анатемисвам.

АНАТЕМИ`СВАМ, -аш, несв.; анатеми`-сам, -аш, св., прех. Остар. Анатемосвам, анатемисвам се, анатемисам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

АНАТЕМИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от анатемисвам и от анатемисвам се; анатемосване.

АНАТЕМНИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Човек, който е прокълнат. 2. Само зват. Ругателно обръщение към мъж; проклетнико. — Стоиле, анатемнико, не така, не така, — викаше той на предишния морав от залисия и горещина царски слуга, който де с ръце, де с нож се мъчеше да разкъса сърнето. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

АНАТЕМОСАМ. Вж. анатемосвам.

АНАТЕМОСВАМ, -аш, несв.; анатемо-сам, -аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам някого от църквата чрез проклятие, налагам

анатемосвам