Page:RBE Tom1.djvu/244

АГИТПРОП м. Рядко. 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни. 2. Агитпропчик.

— Рус. агитпроп.

АГИТПРОПАГАНДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар., сега ирон. Който е свързан с агитация и пропаганда. ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вме-нявани на медиите теософски и агитпро-пагандни функции вместо чисто информа-ционно-развлекателни. 168 часа, 1991, бр. 25, 25.

АГИТПРОПСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от агитпроп.

АГИТПРОПЧИК, мн. -ци, м. Рядко. Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика., задоволство. Нищо подобно! Г. Данаилов, ДС, 257.

АГИТПУНКТ м. Рядко. Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж.

АГИТТАБЛО, мн. -ла, ср. Рядко. Табло с агитационни материали.

АГИЦА ж. Аговица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951.

АГЛИКА ж. Диал. Иглика. Няма там бяло кокиче, ../ в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 939. Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 936.

АГЛИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Игликов. Зададе се Крали Марко / от планина агликова. Нар. пес., СбВСт, 123.

АГЛИКОВИ`НА ж. Диал. Място, обрасло с иглика. Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. АГЛИ`ЧЕ ср. Диал. Иглика.

АГЛИ`ЧИНА ж. Диал. Иглика, игличина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АГЛОМЕРАТ м. 1. Геол. Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове.

2. Техн. Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване.

— От лат. agglomeratus 'съединен' през рус. агломерат.

агитпроп

АГЛОМЕРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е съставен от агломера-ти. Туфите биват пепелни, кристални, ла-пилни, бомбени и агломератни. Г. Георгиев, П, 172. Агломератни лави.

АГЛОМЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Свързан с агломерация. Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.

АГЛОМЕРАЦИЯ, мн. няма, ж. Метал. Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове.

АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Агломерирам се. Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н. Николов, М, 165.

АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ непрех. За минерали

— ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди.

— От лат. agglomero 'присъединявам'.

АГЛОМЕРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агломерирам и от агломерирам се.

АГЛОСИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Вродена липса на органа език. 2. Липса на способност да се говори; немота.

— От гр. ayXtoCTCTia 'бсзезичие*.

АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. На който е присъща аглутинация¹. Аглутинативни езици.

АГЛУТИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аглутинация².

АГЛУТИНАЦИЯ¹, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.

— От лат. agglutino 'прилепване'.

АГЛУТИНАЦИЯ², мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аг-лутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.

АГЛУТИНИ`НИ, мн., ед. (рядко) аглу-тини`н м. Мед. Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация.

АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Предизвиквам аглутинация² в организма. аглутинирам се страд.

— От лат. agglutino 'прилепвам'.

АГЛУТИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от аглутинирам и от аглутинирам се.

АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, мн. -и, прил. В

244

аглутини`ращ