Page:RBE Tom1.djvu/818
и жад за снага е била обичта му — и царският брак е бил позорен блуд! Н. Райнов, КЦ, 64. Тя [жената] е при нас като доверчиво и любящо дете, а ние правим от нея проститутка, измамница и развратница; учим я на мръсен блуд. Г. Райчев, Избр. съч.
1, 75-76. А фанариотските архиереи държат в конаците си богати хареми и предават са на най-скотския разврат и най-гнус-навия блуд. С, 1872, бр. 33, 257. И Фенер, котило на ехидна раса, / гнездо на кощунство, на леност, на блуд. Ив. Вазов, Съч. I, 193-194.
2. Диал. Бъркотия, бърканица, размирица. Ставаха големи блудове в града. Н. Геров, РБЯ 1,48-49.
БЛУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен. — „О, блудни, пияни патриции, пак ли / жадувате кърви и смърт?“ Хр. Смирненски, Съч. I, 130.
2. За дума, желание, действие и под. — непристоен, вулгарен. Има само четири наказания. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. Всичко беше в порядък, но на нея й се струваше, че само преди малко тука е извършено блудно деяние и набързо два чифта ръце са я разтребили, за да прикрият следите му. Ст. Даскалов, СЛ, 183. Как ся престъпва тая заповед?.., тя ся престъпва и с нечисти мисли и блудни желания. ЕМ, 69. Блуден език. Блудна реч.
3. Старин. Който се скита бездомен. Но ето, възкръсна в мълвата / умрелия. Слухове глухи / летят за татарина черни, / за Чоки, безгробника блудни. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 73. Ти си същият, който замина / преди много години в света, / от където се връщат завинаги / със една изповедна мечта: / като блудна загубена лястовица, /.. / да намериш пак старото гнездо / и любимия син небосклон. Н. Марангозов, НПС, 14.
О Блуден дом. Остар. Публичен дом. Блудният син <се завръщах Лице, което е напуснало бащиния дом и след дълго скитане и разгулен живот разкаяно се завръща отново (от евангелския разказ „Притча за блудния син“). Аз исках нарочно да .. навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. <Връщам се / върна се (завръщам се / завърна се)> като блудния син. Разг. Връщам се някъде напълно разкаян и смирен. Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението. Л. Петков, ГЦ, 36.
БЛУДЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блудя; блуждаене.
БЛУДИЛИЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Публичен дом. И всичките блудници в блудили-щето наизскачаха от стаите си изплашени и ся събраха в общата стая. П. Р. Славейков, ЦП I, (превод), 195. Радоил пламна от ярост. — Аз няма да те оставя в татарските блудилища, поразенице! Или с мене, или кръвта ти изпих! Ив. Вазов, Съч. XIV, 108.
БЛУДЕН
БЛУДКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За храна, питие — който е неприятен на вкус, разводнен, без достатъчно хранителни материали и не се яде или пие с охота, безвкусен. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си ба-кърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Л, 390. Той не дочака блудкавия безвкусен компот от сини сливи и ядосано излезе. П. Вежинов, BP, 203. Хлябът му [на Вишо] все биваше напукан,.. Гозбите му — пресолени, недосолени, прекисе-ли, блудкави. Ил. Волен, МДС, 226. // За вода — който има лош вкус, поради застоя-лост, липса на някакви минерали и др. Хрумна му тогава да иде да се напие от блудкавата вода на кладенеца. Ив. Вазов, Съч. X, 140.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина, оригиналност; безсъдържателен, повърхностен, празен. И тая [книга] беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78-79. Никой .. от тия ревностни посланици на музите не подозира, че профанира и свободата, и поезията със своите блудкави песни. К. Величков, ПССъч. VIII, 42. Блудкави шеги.
БЛУДКАВИНА, мн. няма, ж. Качество на блудкав; блудкавост.
БЛУДКАВИЧКО. Нареч. от блудкави-чък. Той се шегуваше блудкавичко.
БЛУДКАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от блудкав. През целия път до тука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавич-ката песен. Ив. Вазов, Съч. VII, 84. Гозбата ми се вижда блудкавичка.
БЛУДКАВКИ, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Диал. Блудкавичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУДКАВКО. Диал. Нареч. от блуд-кавки; блудкавичко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БЛУДКАВО. 1. Нареч. от блудкав. Според г-на Бончова, ний сме пеяли безсолно и блудкаво, че добродетелта не остава без награда (кн. IV, стр. 88), когато той мисли инак, т. е. че добродетелта никога са не награждава. Т. Шишков, В, 49. Тя готви блудкаво.
2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и мн. ч.
БЛУДКАВО
