Page:RBE Tom1.djvu/206
2. Като същ. абисински, мн. няма, м. Абисински език.
◇ Абисински кладенец. Техн. Дълбок тръбен кладенец с помпа за изваждане на подпочвена вода. Абисинска лисица. Зоол. Хищник, представител на преходната група между лисиците и вълците. Simenia aimensis. Като преход между лисиците и вълците може да се постави една група хищници, обитаващи Южна Америка. .??? Представител на тая преходна група е и единствения вид от рода Simenia Gray — абисинската лисица (Simenia aimensis Rüpp.). Кр. Тулешков, ХЖ II, 11-12.
АБИСИНЯ`НИН, мн. абисиня`ни, м. Остар. Абисинец.
АБИСИНЯ`НКА ж. Остар. Абисинка. За пример на разликата между племената туряме пред очите на младите си читатели и читателки един образ из етиопското племе, една абисинянка??? .. Сами да видят доколко тя прилича по чертите на лицето си на нашите европейки. Пч, 1871, кн.6, 88.
АБИТУРИЕ`НТ м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия. П. Стъпов, ГОВ, 17.
— От лат. abituriens, -ntis ’който ще си отива’.
АБИТУРИЕ`НТКА ж. Ученичка, която завършва курса на средно учебно заведение; зрелостничка. Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото й в тоя град /и в тоя свят… Бл. Димитрова, Л, 305.
АБИТУРИЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абитуриент. Облякох абитуриентското костюмче, сложих бяла риза и към нея за контраст — черна, плетена вратовръзка, обух и обувките някак си .. и се понесох по главната улица на градчето. БВ, 1971, кн. 6, 7. Не отидох на абитуриенската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Г. Данаилов, ДС, 106. Абитуриентски бал. Абитуриентска рокля.
АБИТУРИЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Времето, през което един ученик е абитуриент; зрелостничество. Спомени от абитуриентството.
АБИ`ЦА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка. Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Ни чорбица / за вечеря, / ни абица / за постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 18.
АБИ`ЧКА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абица. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка, .. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, TP, 188. На вратата се показа един странен човек, .. , облечен с нови калци, в нова абичка. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката. Д. Марчевски, Дв, 117.
А`БЛА ж. Диал. 1. По-голяма сестра; кака.
2. Обикн. в съчет. с женско собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. — Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи! Л. Александрова, ИЕЩ, 52.
— От тур. abla.
АБЛАКТА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Отбиване на дете от кърмене.
2. Бот. Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото.
— От лат. ablactatio.
АБЛАТИ`В м. Езикозн. Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие.
— От лат. ablativus.
АБЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който се отнася до аблатив. Аблативни окончания. Аблативни отношения.
АБЛА`УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор.
— Нем. Ablaut.
АБЛЕ`ПСИЯ, ж. 1. Мед. Слепота.
2. Прен. Книж. Заблуждение, заслепение.
— Гр. ἀβλεψία.
АБНЕГА`ЦИЯ ж. Книж. 1. Отказване от всякакви права и изгоди.
2. Прен. Рядко. Самоотричане, самопожертвуване. А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23.
— От лат. abnegatio ’отричане’.
АБОЛИЦИОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Обществено движение сред търговско-промишлената буржоазия в САЩ в края на XVIII и началото на XIX в. за отмяна, забрана на негърското робство и търговията с роби.
2. Юрид. Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция.
— Англ. abolitionism.
