СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ И ТЕРМИНИ
В Речника на българския език, освен лексеми, се представят и значителен брой сложни названия и термини от различни науки или от народната терминология.
I. Това са: 1. Сложни названия — имена на различни исторически събития или понятия с важно значение в българската или световната история и култура, напр.: Втора световна война, Второ пришествие, Гимнастически дружества, Българско книжовно дружество, Вартоломеева нощ и под.
2. Сложни термини — названия на научни или битови понятия, имена на растения и животни, празници и др., които са образувани от две или повече думи, напр.: момина сълза, черен дроб, магарешка кашлица, червен вятър, въглероден диоксид (двуокис), сярна киселина и под.
II. Тълкуването на тези понятия е стегнато. При него се избягват енциклопедични подробности.
III. В първото издание на речника тези изразни средства са поместени в рамките на фразеологията, в края на статията след знак ◇. В новото издание е оформен отделен блок в края на статията, където по азбучен ред са подредени всички подобни устойчиви словосъчетания-названия. Тъй като тези названия, като номинативни единици са много близки до думите, те следват непосредствено след всички значения и граматични употреби на думите. След тях на нов ред се поместват фразеологизмите.
ФРАЗЕОЛОГИЯ
Фразеологията заема значително място в Речника на българския език. В него е отразено основното богатство от фразеологичния запас на българския език.
I. Включват се следните единици:
1. Фразеологизми, които представляват особено изразно средство в езика и служат за специален вид назоваване — характеризиращо, съчетано с експресивност. Дават се такива фразеологизми, които изпъкват с пълно семантично преобразуване на своите компоненти (напр.: от игла до конец, през куп за грош, дохождам / дойда до зеленката), и такива, при които още личи връзката им с някакъв образ или троп, легнал в основата на тяхното значение (напр.: мътя водата, дръпвам / дръпна юздите, тегля каиша, обръщам / обърна гръб).
2. Поговорки и някои от пословиците, чието значение не е сбор от значението на съставящите ги думи, т.е. които са претърпели преосмисляне и се нуждаят от тълкуване (на бивола окото все в просото, всяка коза на свой крак <виси>).
3. Международна фразеология, свързана главно с митове, библейски и евангелски разкази, с исторически разкази и предания, (напр.: авгиеви обори, аврамов дом, ябълката на раздора, минавам / мина Рубикон).
