трябува да ги залепиш с хартии. КН, 1873, кн. 6, 16. На тойзи свят най-голямо добро на человека е здравието, .., заради това треба да ся пази от всяко нещо, което го вреди. П. Берон, БРП, 128. вредя се страд. от вредя в 4 знач. Очите са усилват. като гледат надалеч ..; много са вредят от честото и дългото напрягане и гледане в дребните неща, в затворените здания. К. Кесаров, ЧНУ, 40-41.
ВРЕДЯ` СЕ несв., непрех. Остар. Претърпявам повреда; повреждам се. Костите на лоба са 8. Те са сглобени една с друга със зъбци. По причина на тия зъбци, главата не ся вреди толкова, кога ся чукне. НКАФ (превод), 3.
ВРЕДЯ`2. Вж. вредявам2.
ВРЕДЯ`3. Вж. вредявам3.
ВРЕДЯ`4. Вж. вреждам.
ВРЕДЯ`, вре`ди`ш, мин. св. вре`ди`х, несв., непрех. Остар. и диал. Имам стойност, цена; струвам. Един винопродавец има две вина: .., и иска да смеше от тях 12 оки така, щото да вреди оката по 28 пари. Хр. Павлович, А, 70. Тези, що видяха този царичин дар, поискаха да ся присмеят на царицата, която нямала ни срам, ни очи, та да прати за тези диаманти, които вредеха повече от 500 хиляди наполеони, само четири жълтици. Кр. Пишурка, МК, (побълг.), 307. И сестра йе брата послушала, / .., / па изнела руо младоженско, / .., / на глава му той бели калпак, / на снага му кожух сърменлии, / щоно вреди триесе кесии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 65. И понеже във Велика Лавра не сполучих да зема от ръкописите; дерзнах да поискам само това листо да ми дадат като не вредеше тям за нищо. Ч, 1871, бр. 10, 309. Най-главният имот за Котел е изворът, .., 1/4 на час от селото, без когото то не вредеше нищо. БО, 1846, бр. 1, 2.
ВРЕДЯ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Вредя1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕДЯ`ВАМ2, -аш, несв. (диал.); вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Вреждам. вредявам се, вредя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕДЯ`ВАМ3, -аш, несв.; вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Правя нещо гъсто да стане рядко; разреждам, разредявам. вредявам се, вредя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕДЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам1.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРЕДЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам2 и от вредявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕДЯ`ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от вредявам3 и от вредявам се; разреждане, разредяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕЖ, вре`жът, вре`жа, мн. вре`жове, след числ. вре`жа, м. Диал. Стъбло на тиква, диня, краставица и др. пълзящи растения; ластуна, вреже. Подири с очи пазач да поиска любеница, но като не намери, навлезе в бостана и грижливо избра една по-големичка, потулена в сянката на врежовете. О. Василев, Т, 86. Той тръгна отново, като залиташе от слабост, препъваше се в издадените корени, закачаше се в бодливите врежове. П. Бобев, К, 12. Но мина време, .., тиквите пуснаха врежове. Ст. Даскалов, СД, 541. Прегоряла трева с голи стъбла нарядко и печално стърчеше в трънаците отстрани, .. Изсъхнал къпинов вреж безпомощно се бе изпоплел между шиповете. Т. Харманджиев, КВ, 174-175.
ВРЕ`ЖА. Вж. врязвам.
ВРЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; вредя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. 1. Поставям нещо да заеме място между други в някаква редица; настанявам, нареждам. Едни след други се заточиха керваните към околийския център .. Кабзата и Илия Койнов вредиха каруците си в челната колона. А. Гуляшки, СВ, 257.
2. Причислявам някого към категорията на хора, които се отличават с някакви положителни качества, прояви. Кака Гана зяпва смаяна и си вика: „Язък, да е знаел професор Стефан Младенов, па да е викал за помощник направо байко Герган“. А чичо Герган, без да знае, че го вреждат до един световен етимолог, продължава да мисли. Й. Вълчев, РЗ, 51. Пъргавината в крачките и движенията, блясъка на очите, строго изправеното тяло и подвижна глава, всичко това вреждаше дяда Нойка в реда на ония, пред които се простира още цяла верига от години. Д. Немиров, Б, 15.
3. Съдействам някому да постигне нещо, което желае, не по обикновения, редовен начин; нареждам1, уреждам, настанявам1, нагласявам. — Бригадирът роднините си врежда — мазно-мазно каза Киро. Кл. Цачев, В, 16. Попаднах в жилището на един човек, който имал връзки с друг, който пък бил близък с трети, от когото зависеше да вредя и аз детето си в един институт. Ст, 1965, бр. 1007, 1. С партийния сме набори, развъртя телефоните насам-нататък и ме вреди човека в горското на вакантно място „надзирател по залесяването“. Н. Хайтов, ДР, 199. — Хайде, мила! Ще те придружа. Дано да е дежурна сестра Крася Григорова! За мой хатър тя веднага ще те вреди. И по-добре ще те гледа… Б. Болгар, Б, 84. вреждам се, вредя се страд.
ВРЕ`ЖДАМ СЕ несв.; вредя` се св., непрех. Разг. 1. Заставам в общ ред с други; нареждам се. След обед те минаха Станимака и се вредиха между хилядите коли, запъплили
