Page:RBE Tom2.djvu/417

ВОСПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Възпитател. Родители и вос-питатели имат постоянна грижа как да разкрият ума у децата и какво направление да дадат сърцу им в первий возраст. С. Радулов, ГМП (превод), V. Ученикът действително не е преувеличавал заслугите на своя воспитател. Зн, 1875, бр. 10, 40.

ВОСПИТА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателница. Най-главно-то правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитател-ките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно. Знан., 1875, бр. 10, 153. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан.,

1875, бр. 17, 268.

ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателка. Ученичките решаваха предложените им задачи .., а после отговаряха на оние вопроси, които им са предлагаха от воспитателницата. Знан., 1875, бр. 19, 300.

ВОСПИ`ТВАМ, -аш, несв.; воспйтам, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитавам. Кога беше богата, ти мя не оставяше, воспитваше мя като своя дъщеря.

С. Радулов, ГМП (превод), 185. воспитвам се, воспйтам се страд.

ВОСПИ`ТВАМ СЕ несв.; воспйтам се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитавам се. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и воспит-вал в Цариград при византийския двор. СбС, 161.

ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Възползвам се. После тойзи первий европейски писател за шелководството, восползува са с неговите наставления друг французин,.., който направи много изпити над шелковичните червеи. 3. Княжески, ПРШ (превод), V.

ВОСПОМЕНА`. Вж. воспоминавам.

ВОСПОМИНА`ВАМ, -аш, несв.; воспомена, -еш, мин. св. -ах, прич.мин. страд. воспоменат, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпоменавам; възпоменувам. Бях тамо, кога умря,.., обаче не мога да ви разкажа, что почувствовах в нея минута, и сега пак ми ся не ще да воспомена това неч-то. С. Радулов, НТ (превод), 12. Тая сестра негова [на Мортагон].., начна да го учи на вяра християнска. Подобно и един грек именем Теодор Куфар, когото он [Мортагон] имаше роб, и он часто му [на Мортагон] воспоминаваше вяра християнска. Хр. Павлович, Ц, 29. воспоминавам се, воспомена се страд.

ВОСПОМИНА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпоминание. Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Когато се съживят в него печални и скръбни воспомина-ния, той захваща да воспява отечеството си в песните си. К. Величков, НС, 10. Нека с тия чувства [на признателност] смесим благочестиво и воспоминанието на ония синове, на ония доблестни чада на България, които .. не само не пощадиха нищо, но и .. жертвуваха едни домочадие, други поприще .. за една свята идея. Ч, 1871, бр. 11,331.

ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпрепятствам. Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.

ВОСПРИЕ`МА. Вж. восприемам.

ВОСПРИЕ`МАМ, -аш, несв. ; восприема,

-еш, мин. св. восприех, прич. мин. страд. восприет, св., прех. Остар. Книж. Възприемам. Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше. П. Берон, БРП, 88. Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 2-3. восприемам се, восприема се страд.

— Друга форма: восприймам.

ВОСПРИЕ`МАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от восприемам и от восприемам се; възприемане.

— Друга форма: восприймане.

ВОСПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприятие.

ВОСТА`ВАМ, -аш, несв.; востана, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж.

1. Въставам. Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата. К. Величков, НС, 42.

2. С предл. на. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона. Хр. Павлович, Ц, 32. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Хр. Павлович, Ц,

59.

3. Ставам на крака, изправям се. Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи ис-целиха. /../ И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха. К. Огняно-вич, ЖА, 58.

ВОСТА`НА. Вж. воставам.

ВОСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въстание. Востанието е Ерцеговина е начало на края на турския деспотизъм в Европа! Хр. Ботев, Съч., 1929, 210.