Page:RBE Tom2.djvu/334
ВМЪ`КНА. Вж. вмъквам и вмъкну-вам.
ВМЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вмъкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъкнат, св., прех. Вмъквам, вмък-нувам се, вмъкна се страд.
ВМЪ`КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); вмъкна се се., непрех. Вмъквам се. Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкну-ва ся в самое същество нашему битию. С. Радулов, ГМП (превод), 51.
ВМЪ`КНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вмъкнувам и от вмък-нувам се; вмъкване.
ВМЪРЗЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмързеля се, -йш се, мин. св. -йх се, се., непрех. Диал. Ставам мързелив.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВМЪРЗЕЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмързелявам се.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВМЪРЗЕЛЯ` СЕ. Вж. вмързелявам
се.
ВМЪРЛ>ТИАМ СЕ, -аш се, несв.; вмър-луша се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Остар. Спотайвам се. Ако ли пък видим някогоче е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти .. то ние, ако и да можем да му помогнем .. не щем.., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правич-кото,.., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние. Ч, 1875., бр. 2, 54. Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му..., Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи. Ил. Блъсков, ПБ 1,118.
ВМЪРЛУ`ШАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмърлушам се.
ВМЪРЛУ`ША СЕ. Вж. вмърлушвам се и вмърлушамсе.
ВМЪРТВЯ`. Вж. вмъртвявам.
ВМЪРТВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вмъртвя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв.
ВМЪРТВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмъртвя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 305.
ВМЪРТВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вмъртвявам и от вмъртвявам се. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),
104.
ВМЯ`ТАМ, -аш, несв.; вметна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вметнат, св., прех. Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. Дропа вмяташе ловко своите умни забележки. Г. Караславов, Избр. съч. Ш,
299. Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен. Н. Райнов, КЦ, 38. Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа. Б. Обретенов, С, 164. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко. П. Льочев, ПБП, 18. А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю!.. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Цного те моля, утре прескочи пак до дома. И. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се страд.
ВМЯ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмятам и от вмятам се; вметване.
ВНА`ДЯ. Вж. внаждам.
ВНА`ЖДАМ, -аш, несв.; внадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Д. Богданов, ТА, 51.
2. Прен. Вмятам, вметвам, вмъквам. Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума. А. Коен, СбСт, 259. — Никакъв бунт — внади Велемир, — Хубен не си е бил на мястото! И. Вълчев, СКН, 68. внаждам се, внадя се страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищож-но кратко време една в друга посредством железни скоби. А. Гуляшки, ЗВ, 116. ВНА`ЖДАМ СЕ несв.; внадя се св., непрех. Диал. Вмъквам се. Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде. И. Вълчев, РЗ, 124;
ВНА`ЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от внаждам и от внаждам се; вмъкване.
ВНАСЯМ, -яш, несв.; внеса, -еш, мин. св. внесох, прич. мин. св. деят. внесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Нося нещо отвън
