Page:RBE Tom1.djvu/282
— От рум. acrobatie.
АКРОКЕФАЛ м. Антроп. Човек с продълговата и изострена глава.
— От гр. акро<; ’остър’ + кб<раХт1 ’глава’.
АКРОКЕФАЛИЯ мн. няма, ж. Антроп. Продълговата и заострена форма на главата.
— Гр. акрокефаЯла.
АКРОЛЕИН, мн. няма, м. Хим. Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.
— От лат. асег ’остър’ + oleum ’масло’.
АКРОЛЕЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до акролеин. В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които., оказват вредно въздействие върху целия организъм. Л. Петров и др., БНК, 38;
АКРОНИМ м. Литер. Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.
АКРОПОЛ, мн. няма, м. Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. Атински акро-пол.
— От гр. акролоХц.
АКРОПОЛИС, мн. няма, м. Остар. Ак-ропол. На 675 л. те [славяните] обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. И, 118.
АКРОСТИХ, мн. няма, м. Литер. Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. Голям почитател на Раковски, той [Тошков] му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“., и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“. М. Арнаудов, БКД, 255.
— От гр. &кроат1%1<;.
АКРОСТИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. Който е написан в акростих.
АКРОТЕР м. Архит. Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.
— От гр. otKpoxiipiov ’връх, било на планина’.
АКРОТЕРИЙ м. Архит. Акротер. В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло. ВН, 1961, бр.3167, 4.
АКРОФОБИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от големи височини. Акрофо-бията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини. ВД, 1999, бр. 33, 5.
акрокефал
АКСАМИ`Т м. Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила. Н. Райнов, КЦ, 38.
— От гр. e^djivcoq ’шестжичен, от шест нишки’.
АКСАМИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аксамит. Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове. Ст.Загорчинов, ДП, 355.
АКСЕЛ м. Спорт. Във фигурното пър-заляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел. В. Сотиров, ЛНП, 35-36.
— Норв. от собств.
АКСЕЛБАНТИ мн., ед. (рядко) акселбант, м. Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформата на някои военни чинове и др. Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС II, 524. С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака. Т. Харманджиев, Р, 41.
— От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: ексел-банти.
АКСЕЛЕРАТ м. Нов. Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселера-ция.
— Друга форма: акцелерат.
АКСЕЛЕРАТКА ж. Нов. Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на ак-селерация.
— Друга форма: акцелератка.
АКСЕЛЕРАЦИЯ ж. 1. Мед. Биол. Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. — А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване. Д. Дублев, ПП, 16-17. Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини. П. Вежинов, БГ, 205. Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията. О, 1978, кн. 7, 14.
2. Биол. Ускорено формиране на отделни части на зародиша.
3. Техн. Увеличаване на оборотите на механизъм или на скоростта на превозно средство.
4. Хим. Ускоряване на протичането на химическа реакция.
— От лат. acceleratio ’ускоряване’ през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: акцелерация.
АКСЕЛЕРАТОР м. 1. Техн. Устройство
акселератор
