Page:RBE Tom10.djvu/1218

От Читалие
Версия от 17:04, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


обитава Югоизточна Азия. Rhinoplax vigil. В провинцията Юнан в КНР зоолози са открили три извънредно редки птици носоро

зи. Дължината на човките им била 28 см, на главата си имали гребени от твърдо вещество като рога на носорог. ВН, 1960, бр. 2772, 4.

НОСОРОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който се отнася до носорог, който принадлежи на носорог. По ония времена, когато ехтеше старият Хиподром, те [корабите] пристигаха, натоварени със стъклени изделия от Венеция,.., слонова кост и носо-рожки рога от Африка. А. Каралийчев, С,

34.

2. Прен. Жарг. Който е характерен за много напорист, нахален, безогледен човек. Дебелият прие упорито изражение и пусна в действие носорожките си качества. Успя да се провре между двете девойки, които току-що си бяха купили билети и ха да се намести на самата каса. А. Мандаджиев, 01П, 30.

НОСТАЛГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е породен, предизвикан от носталгия, който съдържа или изразява носталгия. В очите му все още се таеше предишната носталгична болка. Л. Стефанова, ВМД, 77. „Тук, в Ню Йорк, няма нито следа от тоя спокоен и пълен с първобитна красота живот пишеше леля ми с носталгичен патос.“ Св. Минков, БФ, 19. Ако не можем да ги разберем [децата], поне да не ги окайваме и да не ги задължаваме с нашата отшумяла носталгична поезия. О. Василев, ЖБ, 29. • Обр. Носталгичният глас на саксофона нажежаваше въздуха и свиваше в сладки спазми коленете. К. Константинов, ПЗ, 163-164. Напоследък добих навика да сядам привечер, на заник слънце .. и да се зазяпвам в планината..; белите облаци по върховете й пламват в мек носталгичен пожар. Ем. Манов, ПС, 19.

НОСТАЛГЙЧНО нареч. С носталгия, с тъга. Тук, все в тая „скъпа Прованс“, минаха детските години на Зола и тежкият, суров писател докрай носталгично сънуваше изгорелите тучни ливади, дето бе разказвал своите първи „приказки на Нинон“. К. Константинов, ПЗ, 111. Към самото море Пелин не хранеше особени чувства, но когато узна, че тук има вили, в които са настанени на държавни разноски писатели и художници, замисли се и въздъхна носталгично. СбАСЕП, 201.

НОСТАЛГИЯ, мн. няма, ж. Книж. Тъга, мъка, болка по родина, роден край или дом. Мъжете в бара са от славянски произход .. Не можах да разбера кога и защо бяха напуснали своята родина, но всички до един страдаха тежко от носталгия. П. Вежи-нов, ДМ, 86. Цялата повест [„Българи от старо време“] е проникната от обич към родината, от носталгия по нея. Лит. X кл, 130. След напразни опити да се установи като учител в отечеството си .. и при по-стоянна носталгия, той [Бончев] прекарва до края на живота си в Москва като преподавател по гръцки език в една гимназия. М. Арнаудов, БКД, 223. // Обикн. с предл. към, за, по. Тъга, болка по нещо отминало. Внезапно Фани почувствува носталгия към безгрижния, приятен живот, който оставяше, но тази носталгия се удави веднага в радостта, че щеше да види Ередиа. Д. Димов, ОД, 169. —Не може да се живее само със спомените от миналото. Тази постоянна носталгия за младостта действува угнетяващо. К. Кюлюмов, П111, 14-

15. Това не са спомени, разхубавени от носталгия за миналите дни. Тук времето от-съствува като категория, която определя нашето отношение към нещата. К. Константинов, П, 59. Обзе я носталгия към отлитащия блясък на юг. Между смокините и наровете на Тасос [Ирина] искаше да се върне в Чам Кория, а тук почваше да копнее за острова. Д. Димов, Т, 649.

— Лат. nostalgia.

НОСЯ1, -иш, мин. св. носйх, несв., прех:

1. Имам, държа нещо или някого в ръце, на гръб, на рамо или по друг начин и се движа с него, та го премествам от едно място на друго. В това време вкъщи влезе Цвета.. В ръце носеше цял куп морави и бели перуники. Елин Пелин, Съч. III, 119. Додето си мисли така, пред него се изпречва един трегер с червена шапка и предлага да му носи дисагите. Ал. Константинов, БГ, 39. Полуголи мъже носеха на гръб чували с нещо тежко. Н. Райнов, КЦ, 96. Бачо Иван особено обичаше малките деца,.., носеше ги на ръце. П. Р. Славейков, Избр. пр, II, 40. Вземи толкова, колкото можеш да носиш. • Обр. Сещаш, че ти е леко и весело на душата, и забележваш, че краката безсъзнателно те носат към дето си тръгнал. Т. Влайков, Д 1891, кн. 2, 74. На обед попитах прапрадядо: Вярно ли е, че носиш на гърба си един цял век? И. Петров, ЛСГ, 48. // Доставям, набавям, занасям нещо някъде или на някого, като го държа в ръце, на гръб, на рамо или по друг начин. Той отвори кръчма. Момчето му носеше обяд и вечеря там. Елин Пелин, Съч. III, 100. Тя .. зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна при Колчо нарече се, че му носи обущата да ги поправи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Жените му точеха баници и баклави,.., а мъжете му носеха подаръци

броеници и цигарета. Чудомир, Избр. пр,

8. // Занимавам се с пренасяне на нещо срещу заплащане. — А какво работиш? Отначало носих тухли. Сега чиракувам при един тенекеджия. М. Грубешлиева, ПП, 7.

2. Прех. и (рядко) непрех. За превозно средство или за товарно, ездитно животно — натоварен съм с нещо или с някого и го движа, придвижвам, премествам заедно със себе си