ев, ПР, 89. Над реката — мостче малко. / А на мостчето — denie. /.. / Ха, ха, ха! Ще се подхлъзне / и надолу ще се плъзне, / ще забие нос в леда. М. Лъкатник, ВП, 20. Завирам се / завра се (навирам се / навра се) в (под) носа на някого. Разг. 1. Отивам много близо до някого, където може да бъда видян; натрапвам се на вниманието на някого.
2. Отивам, заставам много близо до някого, като с това му преча на работата. Моля те, не ми се завирай в носа, защото може да сгреша някоя буква. Затварям / затворя (затръшвам / затръшна, тръшвам / тръшна) вратата (вратите) под носа на някого. Разг. Рязко, грубо и категорично отказвам на някого да го приема, да го допусна някъде. Златан отишъл да се моли на Михо, а той му затворил вратата под носа като го нарекъл убиец. К. Петканов, БД, 211. Когато Ян Бибиян се намери пред тежката желяз-на врата, която с трясък се затвори под носа му, той разбра, че Мирилайлай отново го излъга. Елин Пелин, ЯБ, 112. Излиза ми / излезе ми из (през, от, на) носа нещо. Разг.; Излиза ми / излезе ми кисело из (през) носа нещо. Диал. Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. Бабукчиев закъсняваше за обяд, връщаше се късно вечер, почивката във Барна му излезе през носа. Ст. Мокрев, ЗИ, 98. Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето.. Мина онуй време вече. Трябва да им излезе из носа кисело онова, което са изсмукали из нашите кожи. Ц. Церковски, Съч. III, 223. Измъкват (вземат, грабват и под.) изпод носа ми някого или нещо. Разг. Неодобр. Измъкват, вземат, грабват някого или нещо в присъствието ми, обикн. без да разбера, да забележа или без да успея да науча нещо. — Нали по такава се беше Занесъл в село Тополово, но се намесиха родителите й, явиха се някакви сватове и избраницата се ожени за други. Колко тежко му беше, че отнеха красавицата изпод носа му! Б. ОбретЬнов, С, 111. Имам <дълъг> нос. Разг. Ориентирам се лесно в обстановката и хората, преценявам правил но хората и нещата. — Да не излезе като другите — да се разходи, наяде и напие на наша сметка и после — прощавай!.. — Възможно е и това. Но не ми се вярва. Аз имам нос и подушвам надеждните. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 407. — С владиката ще уредим как да е. Той обича да си попийва,.. Но протосингелът има дълъг нос... знае той кой е Микеланджело и кой ,е оня горе. П. Незнакомов, СП, 43. Имам <остър> нос. Разг. Много добре мога да улавям някакви миризми. Вървиме с подофицера и наближаваме къшлата. Гъсти буки, нищо не се вижда, но аз имам остър нос — улавям, че мирише на пърлено. Н. Хайтов, ДР, 191. Кацнала ми е муха на носа. Диал. Случи ми се някаква неприятност. Клюмвам / клюмна (обесвам / обеся, провесвам / провеся, увес-вам / увеся) нос; клюмва ми / клюмне ми (провисва ми / провисне ми, увисва ми / увисве ми) носа. Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано да се отчайваме. Горе главата! Не прилича на вас, воина, да обесвате нос. Европа, ротмистър, няма да ни остави. Ем. Станев, ИК III и IV, 537. И тъй като родителите продължаваха да бъдат тъжни, най-после гостите запитаха: — Защо сте провесили носове? .. Не се ли радвате? — Не! — каза бащата. ВН, 1965, бр. 4229, 4. Лимон ли ти изстискаха на носа. Диал. Като възклицание за изразяване на негодувание от някого, който се сърди, без да му е причинена някаква неприятност. Навеждам / наведа носа някому. Разг. Накарвам някого да не се надува, да не е надменен. — Аз днес на градежа му наведох носа — да се дига пред мене — няма да го оставя! П. Тодоров, Събр. пр II, 15. На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. За човек, на когото никак не му върви, който е без късмет. Надувам / надуя нос. Разг. Разсърдвам се, нацупвам се и съм готов да заплача. — Беше се намусила, надула нос, като камък мълчеше — проговаря ли камък, че и тя... Б. Несторов, АР, 275. На-жулвам (нажулям) / нажуля (натривам / натрия, натърквам / натъркам) носа някому. Разг. Грубо. 1. Заслужено наругавам, нахок-вам някого за негова постъпка; много се скарвам някому. — Нажулих им носа за тяхното вагабонтско управление и избори. Ив. Вазов, Съч. XXI, 136. Откога Томов търсеше сгоден случай да му натърка носа на тоя главен редактор, който, щом го видеше, беше готов едва ли не да целува върха на обувката му. Ст. Поптонев, НСС, 134.
2. Заслужено наказвам някого за негова постъпка. — Но аз .. ще се заема с тоя Станкулов. Ще се обадя където трябва и хубавичко ще му постеля,.. И на него лично ще му натъркам носа, да ме помни. М. Мар-чевскй, П, 282. Боляринът яростно затропа с крака. Откак Самуиловите войни му натриха носа, не смееше вече да си разпасва пояса — да не настъпят края му. А. Дончев, СВС, 580. Направям / направя <дълъг> нос някому. Разг. Обикн. св. Дразня някого, присмивам се някому като опирам до носа палеца на ръката сщ а останалите пръсти разтварям на ветрило. След това той се метна на колата и направи нос на селяните, които се смееха. И. Йовков, ВАХ, 64. На (през) нос, говоря, мънкам, пея. Разг. С носов изговор; носово (говоря). — Девет и половина! — съпротивяваше се Карначев.
— Това време хич не е за гости, Доротея!
— говори той на носа си, тъй като страда от полипи. Тонич, КСШ, 31. — От кое вино ще кажеш да сложим най-първен, прото-келиоте? — говори слугата през нос. Ст.
