нагоре? Полюлеите ли? Отлични са! Този е никел, чист никел с матирано стъкло, а другият, над главата ти, е опал с месингова ламарина. Чудомир, Избр. пр, 77. Молибденът, кобалтът и никелът са необходима прибавка за получаване на специални видове стомана. X. Попйорданов и др., ПИ, 11.
— Нем. Nickel. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.
НИКЁЛАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който се отнася до производство на никел и никелови изделия. Никела-жен цех.
НЙКЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Никелов. Меката белота на чаршафа върху кушетката за прегледи, никелни-ят блясък на приборите в малкия инструментариум, белосаните стени, .. — всичко това носеше дъха на един малък, обособен свят. Ем. Манов, БГ, 210,
НИКЕЛЙН, мн. няма, м. 1. Минер. Минерал с високо съдържание на никел, използван като суровина за добиването му. В някои хидротермални находища със средна температура се образува самородно сребро, пирит, галенит, никелин.
2. Електротехн. Сплав от мед, цинк, никел, манган и желязо, използвана в електротехниката за изработване на проводници с високо съпротивление. Материалите за реостати имат повишена1 топлоустой чивост .. Такъв материал е никелинът. Ел. XI кл, 1965,33.
— Нем. Nickelin.
НИКЕЛИРАМ, -aui, несв. и св., прех. Спец. Покривам нещо с тънък пласт от никел. По пътя комисията се надпреварваше да разправя ..; къде можели да им направят рамките с пружини и къде — без пружини; къде можели да ги хромират и къде да ги никелират, което е по-красиво. Отеч., 1978, кн. 19, 37. никелирам се страд. При пускане на електричен ток повърхността на предмета се покрива равномерно с тънък слой никел.. Така се никелират медицински инструменти. Физ. VIII кл, 1965,40.
— От нем. nickelieren.
НИКЕЛЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от никелирам като прил. Който е покрит с пласт от никел. Кадрови офицери в парадниуниформи, с лачени ботуши и тънки никелирани саби се мяркаха между тая селска войска, разпалена от възрожденския огън. Ем. Станев, ТП, 126-127. Основният материал, от който се изработват ютиите, е никелирана стомана. Н. Афлатариева идр.,ТДО, 22.
НИКЕЛИРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от никелирам и от никелирам се. При метали, които се поддават лесно на корозия, се прави покритие от тънък слой метал — хромиране, никелиране, поцинковане и под. Хим* IX кл, 1965,99.
Който се отнася до никел. Никеловите атоми по-лесно отдават своите електрони, отколкото хидроксилните аниони на водата. Хим. XI кл, 1965, 79.
2. Хим. Който е съединение на никел. Под въздействието на въглеродния окис никелът образува смъртоносните пари на никеловия карбонил. НТМ, 1961, кн. 12, 4. За да не се вижда от зрителя синьозелената светлина, .., лампите се покриват със специални светлинни филтри — тъмни стъкла, съдържащи никелов окис. Ал. Раев, СС (превод), 42. Никелов нитрат. Никелов сулфат.
3. Който съдържа никел. Под влияние на прекомерното натрупване на никел някои растения приемат необичайни форми, които са полезно средство за откриването на никелови находища. НТМ, 1968, кн. 5, 54. Никелова сплав. Никелова слюда. Никелови руди.
4. Който е направен от никел или е покрит с пласт от никел. Спасуна хвърли на тезгяха една никелова монета от десет лева. Д. Димов, Т, 266. — Виж тая запалка! — той подхвърля малкия никелов предмет в ръката си. Б. Райнов, ДВ, 261.
5. Който е свързан с производството на никел. Магнезиевата и никеловата металургия е развита най-добре в Урал. Геогр. X кл, 31. Никелов завод. Никелови предприятия.
никия, мн. -ии, ж. Остар. Рядко. Ниша. Хе татък в пътя само / параклис стар -т-.. — се мержей; / потънала в прах икона стара тамо/ в порутена и крива никия черней. К. Христов, Кр, 16.
— Ит. nicchia.
НИКНА1, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех.
1. За растение, семена — пробивам и се показвам над земята, след като съм се развил и пуснал корени в почвата; покарвам, пониквам, изниквам. Понесени от топлия лъх блещукаха глухарчета — малки сребърни парашути, които, щом се докоснат до земята, пущат корени и никнат. А. Каралий-чев, С, §6. Покрай алеите никнат първите зелени къдрици на тревата. Кр. Белев, 3, 8-9. Не никнат ли, о боже мой, цветята, / с кои се нежно кичи пролетта, / от сълзите, които пий земята. К. Величков, ПССъч. И,
12. Но често под вековните дървета / отровни гъби никнат и растат / и хищно дебнат нощем зверовете. Ив. Бурин, ПТ,
141. • Обр. И винаги двамина — самотност и неволя — /по стъпките ни никне неверие и страх. Хр. Ясенов, Събр. пр, 35. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. XX, 39.
2. За растение — вирея, развъждам се на определено място. И това поле не беше разорано и по него никнеха бурени. Беслеменов го беше закупил и мислеше да разширява фабриката. Д. Кисьов, Щ, 509. И бурен навред вместо рози ще никне. Д. Дебелянов, С 1936, 13.
НЙКЕЛОВ,-а,-о, мн. -и, прил. 1. Хим.
