друго знание. Д. Талев, И, 277. — Какъв духовит и безгрижен врабец — за нищо не иска да знае. — Остави го тоя безнравственик, той няма никакво бъдеще. Елин Пелин, Съч. II, 131. Разказът не остави никакво съмнение в достоверността на туй, което по-рано им беше съобщил накъсо Христо. Ст. Чилингиров, ХНН, 34. • Самостоятелно, като отговор на зададен въпрос.
— Ами ти каква служба ще заемеш тогава?... — Никаква. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. — На какъв език приказваше? — На никакъв. Ив. Вазов, Съч. XII, 32. — Никакви неприятности? — Абсолютно никакви! Др. Асенов, СВ, 9.
2. Неколкократно употребено: никакъв ... никакъв. При изреждане на предмети, лица или действия и под. — подчертава пълно изключване, отричане на това, което се изрежда. — Това е закон и никакви дружества, никаква човешка сила не може да го измени. И. Йовков, Ж 1945, 14. Пазачите дълго стояха и се завъртаха по глухия мегдан. Никакъв глас, никаква светлина. Ст. Даскалов, БМ, 56-57. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношението му към окръжаю-щите; никакво морално подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не последва действията му. Ал. Константинов, БГ, 50. Никакви позиви, заклевания, молби от издателите, никакви доводи върху жизнената необходимост от печатни органи,.., не са могли да разклатят апатията. М. Арнаудов, БКД, 40.
3. В съчет. с отглаголни съществителни. Означава пълна забрана на действието, изразено от съществителното. От своя страна Златката си казва, като гледа снега: „Ами ако оня проклетник, бухалът, ме види в тая бяла гора? Не, предпочитам да гладувам. Никакво излизане. Ще спя.“ Ем. Станев, ЯГ, 50. От колоната се отделиха две коли,.. — Никаква стрелба!... — заповяда Шишко. Д. Димов, Т, 613. —Да отложим събранието за довечера! — Никакво отлагане! Ст. Даскалов, CЛ, 136. — Няма да се бием. — Аз не се предавам. — Никакво предаване. Напущаме окопите и тръгваме за България. К. Петканов, МЗК, 253-254.
4. Разг. Като сказ. опред. С отриц. Който не притежава характерните белези, качества на означеното чрез съществителното.
— Туй не било злато! Никакво злато не е! Й. Йовков, Ж 1945, 185. — Кранчето гледах — .. — Това не е никакъв кран. Това е играчка — .. — Догодина ще работим истински големи кранове. Д. Кисьов, Щ, 370-371. Баба Славка: — Нали съм пуста майка! .. Дядо Момчил: — Само ти си майка! Размекната квачка си, не си никаква майка. Г. Караславов, Избр. съч. X, 137. — Кажи, как стана гръцки калугер? — Никакъв калугер не съм. Аз съм бил и съм Никола Язаджи от дружината на Индже войвода.
К. Петканов, П, 31.
5. Разг. Като сказ. опред. С отриц. С крат. лич. местоим. в дат. Който не е в роднински връзки или близки отношения с някого.
— Оня въртоглав даскал днес пуснал едно писмо за нашата госпожица .. Кой му дава кураж, ти ли ма, госпожице, или майка ти?
— Аз му казах, тате, той не ми е никакъв. Ем. Станев, ИК I и II, 183-184. • Самостоятелно, в отговор на въпрос. Не се стърпя [Борис], излезе на двора, извика на жената да се върне, но тя не го чу,.. — Каква му е?
— попита Димо Стефана. — Никаква. — При нея ли живее? — И при нея, и с нея. К. Петканов, МЗК, 127. — Кого търсиш? — пресрещна я дежурният. — Стоян Влаев — рече едва и не дигна очи от земята. — Каква си му? — Никаква — натърти тя с тайна радост, че дежурният ще разбере, че не идва по своя воля. М. Яворски, ХСП, 47.
6. Разг. Обикн. в съчет. с показ, местоим. или с един, или като сказ. опред. Който няма необходимите добри, положителни качества, който е с лошо качество, лош. Откак бяха напуснали с Хаджията хотела, те живееха накрай града, по-напред в една пуста воденица, а по-после, в една никаква колиба с продънен покрив и разбити прозорци. Ив. Вазов, Съч. VI, 40. През първите години си ходеше за големите празници, после престана. Други планове имаше тогава, притрябвало му това никакво село! Ив. Венков, ХКН, 97. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18. — Положително! И аз на няколко пъти усетих, че е пил! Не, това е един никакъв младеж и аз много го търпя, но повече не! Тарас, ТМ, 150. // Разг. В съчет. с показ, местоим. или с един, обикн. като сказ. опред. Който е с неопределени нехарактерни белези, качества и не предизвиква интерес, за който не може да се каже нещо положително, хубаво; неопределен, неясен. — Не пиеш, не пушиш, не ходиш в Пещера да се занимаваш с жени, какъв си такъв никакъв? Сп. Македонски, ЕЗС, 85. Макар да бяха стари съседи, Глаушевци не дружаха много с Василица.. „Не ми трябва мене тя — бе казала еднаж старата Глау-шица. — Нечиста жена е тя, Василица и такава една никаква.“ Д. Талев, ПК, 351.
7. Разг. Обикн. в съчет. с показ, местоим. или с един, или като сказ. опред. Който външно не изглежда добре, не е привлекателен, представителен; непривлекателен, неугледен, невзрачен. Ние гледаме, че по пътя иде войничето и двама подире му с пушки.. То никакво войниче, съвсем самот-но, дъното на панталона му празно, па и панталонът му не е по мярка. И. Радичков, ББ, 108. Например страдаше [Евгени],.., че е един такъв — никакъв и с коремче. В. Пламенов, ПА, 57. — Един ден идва при мене дребен, никакъв човек, целува ми ръка и
