4. Прен. Разг. Който противоречи или е свързан с нарушаване на общоприетите морални норми; непочтен, нечестен, безчестен. Гроздан все повече се разгорещяваше и,.., започна да изброява всички нечисти дела на Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Сякаш че с отсъствието на Недя чорбаджи тям се чинеше, че из селото се изгубваше всяка зла мисъл, изчезваше всяко нечисто намерение. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. Това са друг тип хора — ..Те знаят, че лъжат, и лъжат. В името на какво? .. Щом средствата са нечисти, и целта е нечиста. Ем. Ма-нов, БГ, 83. Нечиста работа. Нечист замисъл. Нечисти домогвания. Нечисти доходи. Нечисти сделки. II За съвест — който съдържа чувство за вина; гузна съвест. Навярно видели са позорното му бягство — знак за нечиста съвест. Ив. Вазов, Съч. IX, 77. — Как е болният? — Спи —.. — Но по едно време викаше и бълнуваше много. Изглежда, че тоя човек е с нечиста съвест. Д. Димов, Т, 550.
5. Прен. Разг. Който изразява непочтени, лоши намерения, помисли, желания; развратен, мръснишки. Забравят и разпуснатата си смелост. Те се заглеждат продължително в това хубаво момиче, нечистият поглед в очите им загасва. Й. Йовков, ПК, 48. Поручикът я измери безочливо и от този поглед тя се сви. — Имаш много здраве от Борис Тъкачев — рече поручикът и нечиста усмивка раздвижи за миг мускулите на пълното му гладко лице. Г. Караславов, ОХ I, 451. Останала вдовица. Вангел току я заобикаляше уж да види как живее, как се справя с децата. .. Пусна се слух, че Вангел отивал при нея с нечисти помисли. Кр. Григоров, ТГ, 48. Ако би някой си позволи и налети да посегне на нея с нечиста цел, тя [оглавницата] трябва геройски да запази честта си. СбНУ VIII, 47.
6. Прен. Разг. Който противоречи на християнските религиозни норми и догми, смята се свързан със силите на злото; дяволски, бесовски, нечестив. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. .. — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бесовско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212. — Покайте се, защото божията мъст виси над вас!... Земята ще се продъни и ще погълне нечистия ви град. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Цонка е бол-на. Замая се майка й, сбърка се. — Научи ме на ум, мари сестрице, — се обърна майка й безпомощно към своята съседка. — Че какво да те науча? Я на правено, я на нечисто място е стъпила в потайно време — както казва баба Петка. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Царот се уплаши,.. Нему му се стори, оти йе некоа самовила или некой нечисти дух, излегол пред него да го лажет. Нар. прик., СбНУ XIX, 63.
7. Като същ. нечистия<т> м. Рядко. Евфемистично название на дявола, сатаната; нечестивец, нечестивият. И ето че нечистият решил / да се пречисти, да се образова. / И той за школата сурова/с едно евангелие се снабдил. Хр. Радевски, Б, 43.
О Нечиста сила. Разг. Според народните религиозни вярвания — зъл дух. А що е човек без кръстенето? Как ще прогони дявола, нечистата сила, кога го нападне изневи-дело? Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 347. Тогава Манол запали огън.., защото огънят не само осветява, ами и освещава всичко, и с огън се пъдят нечистите сили, щом се заселят в изоставен дом. А. Дончев, ВР, 53. Нечисти дни. Диал. Според народните религиозни вярвания — название на дните от Коледа до Йордановден или от Игнажден до Бабин ден, които се свързват със силите на злото и разгула; мръсници, мръсни дни (дене), некръстени дни, караконджови дни. От Коледа до Ивановден не перат, защото дните били нечисти, и ако перат, или си мият главите, ще ги сполети някоя нужда (болест). СбНУ VI, 90. Нечист ми е косъма. Разг. Имам някаква вина, замесен съм в нещо нечестно, непочтено.
НЕЧЙСТНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е нечистоплътен.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕЧЙСТНИЦА ж. Диал. Жена, която е нечистоплътна.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕЧЙСТО нареч. 1. Мръсно. Не знаеха де да го [Георги Бабулев] поканят да седне дядо Стоян и Кочо — навред из дюкяна им беше нечисто, покрито с въглищен прах и сажди. Д. Талев, ПК, 741-742. Козината й [на лисицата] е светло-ръждивочервеника-ва,.., с черни лапи, на гърдите и корема е нечисто бяла или сива. П. Петков, СП, 24.
2. Разг. С непочтени лоши помисли, намерения, желания. На няколко пъти Тошка забеляза как старата я гледаше някак нечисто и злобно.. Г. Караславов, Тат., 201.
— Бай Коста заключи преди малко и остави ключа — каза чиракът. — Как заключи, къде отиде? — Ей го, седна насреща в казиното с една госпожица — рече чиракът и се усмихна нечисто. Ем. Станев, ИК I и II, 200.
3. В съчет. с гл. като говоря, изричам, пея и под. Неясно, като допускам отклонения от правилния, верния, изговор, тон и под. Тогаз никой еще не угаждал, че ще бъде той велик оратор, толкоз повече, че той имал слаби гърди, заеквал са и нечисто из-реквал буквата р. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 231-232. Пее нечисто високите тонове.
НЕЧИСТОКРЪВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Обикн. за животно — който не е от чиста порода. Нечистокръвен кон.
НЕЧИСТОПЛЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не се грижи за чистотата на тялото и дрехите си. Пък и като съм го гледал така,.., нечистоплътен, жалък,..,
