Page:RBE Tom10.djvu/1098
гаше черните си големи очи към небето... А понякогаш заедно с тежко въздишание изпускаше плачевен глас... Да, той плачеше и плачът му беше жален, неутешим. В. Друмев, НФ, 8. Най-трудно за борбата се печели / човекът, който ти е най-любим. / Как болно ти е за косите бели, / как тегне погледът неутешим. Бл. Димитрова, Л, 56.
3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок, безутешен. — Моята майка загуби съпруга си в Първата световна война.. — Помня като дете нейната неутешима скръб. Н. Фурнаджиев, МП, 62. От строгост — щастие неизживяно, / пропуснато разцъфване — от свян. / Задави я неутешима горест / за немладуваните младини. Бл, Димитрова, Л, 176.
НЕУТЕШИМО нареч. Книж. Без да може да се утеши; безутешно. Георги продължаваше да плаче неутешимо. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали. Д. Талев, ПК, 303. Хванато за протегнатите ръце на мъжа, от долапа излезе момиче, почти дете, което хълцаше неутешимо и гръмко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 197. Опрени на една ограда от стари релси, две циганки стенеха неутешимо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 359.
НЕУТЕШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неутешим; безутеш-ност.
НЕУТЕШЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който тревожи, безпокои; тревожен, обезпокоителен. Уви, неутешител-ни са мислите, които повдига питането. Ив. Вазов, Съч. XII, 149. Капитанът прави всички възможни маневри. Но резултатите са съвсем неутешителни. „Кети“ е заседнал и не мърда. Б. Шивачев, ПЮА, 170. Нашите неприятели и съседи, които имат неутешителни за нас планове и които се радват при появлението на всяко едно наше междуособно неспоразумение, рано или късно ще да ни накарат да се разкаеме и да заплачеме над станалото. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 472.
НЕУТЕШЙТЕЛНО. Рядко. Книж. Нареч. от неутешителен; обезпокоително. Тая година любимият Гергьовден се показал на пловдивските жители необикновено дълъг, защото коконите са боели от дъжда да покажат една на друга своите накити, а ки-ровците намирале за невесело и за неуте-шително да се разхождат., без своите мили и драги госпожи или без госпожите на своите приятели и съседи. Л. Каравелов, Съч. 111,31.
НЕУТЕШЙТЕ ЛНО СТ, -тта, лш. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл: същ. от неутешителен.
НЕУТЕШНО нареч. Остар., сега п&ет. Неутешимо; безутешно. Настана же ЗлдвеЩ един ден, в който младата, коленичила пред майка си, изповяда й със сълзи злочес-тината си.. От тойзи час,.., майка и дъщеря плачеха само неутешно деня и но1ця. П.Р. Славейков, ЦП I (превод), 92. Когато Петър и Влади плачеха неутешно за големите си нещастия, плачът им ся прекъса от едно похлопване, което ся раздаде на двора. В. Друмев, НФ, 30.
НЕУТЁШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от неутешен; неутешимост, безутешност.
НЕУТОЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глад, жажда — който не е заситен, утолен, задоволен; незадоволен. Ще предам богу дух като всеки български поет, / като завещая: на хазайката — някой неизплатен наем, /.. / и на поколенията — някой и друг вдъхновен ред, / неутоления си глад и жажда/и философския въпрос: защо човек се ражда? Е. Багряна, ЗМ, 75. Неутолен апетит.
2. Прен. За чувство, желание — който не е задоволен, удовлетворен; незадоволен, неудовлетворен. Преди алкохолът да го замае, чу от Патраника унилия вик на чуха-ла. В него долови глуха, сподавена болка, сякаш птицата споделяше с него също такава неутолена страст, съжаление и неясна мъка... Ем. Станев, ТЦ, 42. В сърцето му гаснеше бавно неутоленото любопитство. П. Вежинов, НС, 149.
НЕУТОЛЁНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неутолен; незадоволеност, неудовлетвореност. Неутоленост на лю-бовното чувство.
НЕУТОЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. За глад, жажда — който е много силен и не може да се задоволи, да се засити; ненаситен1. Слепите му очи пламнаха в огън, който се разля по челото и дланите и обхвана цялото му изтощено тяло.. Замъчи го неутолима жажда. П. Здравков, НД, 30-31. Той се извърна настрана, потопи главата си в реката и колкото повече пиеше, толкова жаждата му ставаше неутолима. Кл. Цачев, ГЗ, 121. Неутолим глад.
2. Прен. За чувство, копнеж, порив — който е много силен и траен и не може да бъде успокоен, удовлетворен; неугасим, ненаситен1, ненаситим. Лицето му беше странно изопнато и преобразено, на устните му трептеше неутолима печал. И. Петров, НЛ, 229. Алекси чувствуваше как отново напира в кръвта му прежната бодрост, жаждата да върши нещо — неутолимият порив на младостта, да живее и да се радва на всичко хубаво в света. А. Гуляшки, СВ, 205. Тогава всички, обзети от някакво егоистично и неугполимо желание да искат още и още, Станаха, очите им горяха', пляскахас ръце, викаха, тррШрса,
Вие! Бис!" И. Йовков, РазК. 1,181.
