Page:RBE Tom10.djvu/1097

XIII, 44-45. Един ден вестниците разнесоха новината, че в Македония станало готвеното въстание, в което паднал убит неустрашимия войвода Апостол Тинков, Д. Немиров, БЛ, 27. Човек с желязна воля, готов като Георги Бенковски да поема отговорност за взетото решение, той [Петър Бонев], въпреки всички неприятни изненади, остана неустрашим борец за свобода. Г. Караиванов, П, 19.

2. Който показва, изразява отсъствие на страх; безстрашен, смел, решителен. Каква е таз Европа, с човещина прочута/ и зри-телка спокойна на таз картина люта, / коя не ще да викне със глас неустрашим: / „махнете се, диваци!“ Ив. Вазов, Съч. I, 59.

НЕУСТРАШИМО. Поет. Нареч. от неустрашим; безстрашно, смело, решително. Подполковникът ..- беше неспособен да разбере, че за първи път може би пред него седи враг, който най-презрително се надсмива над военните му добродетели и неустрашимо гледа смъртта право в очите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 187. Братята се сговориха да яхнат най-добрите коне от бащиния си яхър,., и да препуснат неустрашимо към планинския връх. А. Каралийчев, ТР, 69-71. Дядо Драган тъй подробно и тъй увлекателно разказваше за всичко това:.., как се спуснали вълците и с какво ос-тървение нападали момъка, как той неустрашимо се борил и ги съсякъл. П. Р. Славейков, БП I, XII.

НЕУСТРАШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неустрашим; безстра-шие, смелост, решителност. Храбростта и неустрашимостта на славяните бяха неописуеми. Ив. Вазов, Съч. VI, 102. Пешо помаха с ръка за сбогом. От цялата му фигура лъхаше благородство и неустрашимост.

В. Цонев, ПТ, 92.

НЕУСТРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е устроен, организиран, уреден в дейността, в организацията, на който няма установен ред, порядък както трябва; неуреден. За таквози благоденствие казваме ний, че то не съществува в неустроено общество, дето повечето членове страдат от лошо състояние. Ч, 1870, бр. 5, 143.

2. Който не е изграден, оформен изцяло, в окончателен вид. Нашите прадеди славените с време еще употребявали за писмо някакви черти и речи, и сетне кое римско, кое гръцко писмо неустроено. Т. Шишков, ИБН, 138.

3. За човек — който не е с уредена, установена работа, жилище и под. Той е нов човек в града и все още е неустроен с жилище.

НЕУСТРОЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неустроен; неуреденост. Тя си спомняше глухите провинциални градове, дето той бе служил,., живот чергарски, непостоянен и несигурен, оскъдицата в къщи, вечната неустроеност и безредие. Л.

Стоянов, Съч. III, 377.

НЕУСТРОЙСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Липса на организация, уреденост, устройство; неустроеност. Но неустройство-то на славянския език са прекратило тутакси после изнамиранието от св. Кирила славянските букви. СбС, 169. Отдалечението на народните наставници не е ли било начало на туй духовно неустройство в България, за което Борис са тъй оплаквал? Т. Шишков, ИБН, 147. От преврата насам България не представя освен мрачна една, печална грозна картина на неус-тройството. П.Р. Славейков, ПХС, 85.

НЕУТВЪРДЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е още утвърден, признат с качествата си някъде, за нещо. Неутвърден млад сътрудник. Неутвърден авторитет.

2. Който не е узаконен, на който не е дадена законна сила на решение, назначение, присъда и под.; неодобрен, неприет, неустановен. Ето защо, когато на третия ден след депутатския избор из Буково се разнесе вестта за разтурянето на неутвърдения още съвет, Трайко,.., все пак трепна от някаква изненада. Т. Влайков, Съч. III, 295. Неутвърден закон. Неутвърдено правило. Н Който не е изграден, оформен, установен напълно; незатвърден. Неутвърдени навици.

НЕУТВЪРДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неутвърден.

НЕУТЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар., сега поет. Неутешим, безутешен. Тези пазени за себе неща са въздишки за величието на миналото, самонадеяни за светло бъдеще и тъги за неутешното настояще на роба. П.П. Славейков, Събр. съч. VI, (1), 68. Стоенчо мислеше, нъ повече жалеше и мислеше за баща си, като го гледаше тъй угрижен и неутешен. Ил. Блъсков, ИС,

101. Когато се лиших от баща ти, усещах неутешна скръб. БКн, 1859, април, кн. 1, ч. II, 217. А 0 полето, днес облето в неутешна скръб, / бодро щеше да се носи песента на звънък сръп. Хр. Смирненски, ЧС, 1921, бр. 30, 33. Та нека сълзи неутешни /трупът ми да поръсят / и нека мойте меса грешни / орлите да разкъсат. Ц. Церковски, Съч. II,

102.

НЕУТЕШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.

1. Който не може да се утеши, не намира утеха; безутешен. Сам, неутешим, / дълбоко скри скръбта си той в сърцето. Г. Рай-чев, ЕЦ, 53. Писъците заглъхнаха,.. Само тук-там избухваха сдържаните ридания на неутешимите майки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 359. Ходи всяка сутрин на гробищата, носи цветя и стои до гроба на майка си с часове. Към пладне се прибира в града — все тъй скръбен и неутешим. М. Кремен, РЯ, 141.

2. Който изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние; безутешен. Понякогаш той изди