раст показвал не само признаци от силно ученолюбие и ревност към науката, нъ и чудно остроумие. К. Шапкарев, МЖБМ, 49.
НЕУКРЕПЕН, а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е укрепен, защитен от падане, срутване, събаряне със зид, подпори и под. Неукрепени стени на кладенец. Неукрепени минни галерии.
2. Воен. Който няма укрепление за отбрана, съоръжения за защита. Долу, между двете чуки гъмжеше народът из тесните улици на долния, неукрепен град. Ив. Вазов, Съч. XIII, 128.
НЕУКРЕПНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който още не е укрепнал, не е станал физически устойчив, издръжлив, силен, як; не-заякнал, незакрепнал. Шаячната му полу-шубка с агнешка яка, рижа и тя като косите му, се въртеше около тънкото неукрепнало тяло. Ем. Манов, ДСР, 301. Па с прострени ръчици то закрета смешно с неукрепналите и разкрачени нозе. Ив. Вазов, Съч. XII, 44. До него долетя ехото на „Вятър ечи, балкан стене“... Пеяха я неколцина мъже. После викове, крясъци, детски неукрепнали гласчета... М. Грубешлиева, ГР, 168. // Който още не се е възстановил, подобрил състоянието си, не се е стабилизирал. Неукрепнало здраве.
2. Прен. За качества, чувства, убеждения и др. — който не е утвърден, не е станал устойчив, крепък, траен и непроменлив, незакрепнал, незаякнал. Макар писана по Петко Тодоровски маниер... и въпреки неукрепналата още дарба на неизвестната Дофина, тази идилия правеше на времето си голямо впечатление. М. Кремен, РЯ, 360.
3. Прен. Който не е станал траен, устойчив, не е утвърдил мястото, значението си; неутвърден. Неукрепнала власт. Неукрепнала партия.
НЕУКРЕПНАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неукрепнал. Ние можем със сигурност да ги [слабостите] очакваме и в книгите на начеващи поети.. Но в случая не става дума за единични пропуски, за по-нятна неукрепналост на младостта, а за нещо по-трайно и по-обезпокоително. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. Неукрепналост на мускулите.
НЕУКРОТИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е пълен с много сили, енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; не-усмирим, неудържим, буен. Неукротимите момци тръгнаха по тлаки и седенки. • Обр. Това е миг от революционното всекидневие на планетата през нашия размирен и неукротим век. С. Северняк, ИРЕ, 336.
2. Който е присъщ на такъв човек, който е проява на жизненост, енергия; буен, неудържим. В този момент Раковски насочи цялата си неукротима енергия, всичкото си из-ступление в две посоки. Т. Жечев, БВ, 145. Неукротим темперамент. Неукротим младежки нрав. • Обр. Пак Пирин, велик и странен, и тайнствен, стърчи със зъберите си и приковава погледа със суровата си красота и неукротима гордост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 59.
3. За вода, вятър и под. — който се движи, проявява, с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неудържим, необуздан, неусмирим, буен, стихиен. Неукротима стихия. Неукротим вятър.
4. Прен. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; несдържан, неусмирим, неудържим, необуздан. Съзрях в очите ти оня твърд, изпълнен с неукротима вяра израз, който ус-трелва душата и я убеждава повече от най-силните слова. Ем. Станев, А, 222. // За танц, игра, веселие и под. — който е бърз, енергичен, жизнен; вихрен, буен, неудържим. Неукротимо хоро.
НЕУКРОТИМО нареч. 1. С голяма скорост, сила; необуздано, неудържимо, буйно, стихийно. Стихията, неукротимо развил-няла,/ го мята [парахода] сякаш до самия небосвод... Е. Багряна, ПЗ, 109. Огънят напредва неукротимо.
2. С голяма енергия и разпаленост; буйно, необуздано, пламенно, неудържимо. Аз зная, драги млади читатели,.., че ламтите неукротимо за знания и подвиг. Ран Босилек, Р, 19.
НЕУКРОТЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неукротим; неусмиримост. Спогледахме се. В очите ни се четеше не-укротимост. Миг след това диверсантът стоеше завързан за стола, с кърпа в уста.
В. Цонев, ПТ, 68.
НЕУЛЁГНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За почва — който още не е улегнал, който още не е станал сбит. И бавно разпръсна карамфилите върху рохкавата, още неулегнала пръст. Д. Спространов, С, 361. Всички тия гробове са скорошниu— пръстта е още рох-кава и неулегнала. Й. Йовков, Разк. I, 96. От бреговете от време на време се търкулваше някоя бучица неулегнала пръст, разтапяше се като захар и на повърхността като че цъфваха ситни мехурчета бяла пяна. Кр. Григоров, ОНУ, 186. Неулегнала оран.
2. Който не е заел постоянно положение, не е оформен, както трябва да бъде. Пловдив пострада много от земетресението през 1928 година. И сега се срещат напукани запустели къщи, за да напомнят навярно за капризите на неулегналата земна кора. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 407. Той е с нови дрехи — тъмносин шаячен костюм, широк и неулегнал на раменете му — личи, че не е правен по поръчка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38.
3. Прен. Който е млад и още не е станал уравновесен, зрял, разсъдлив; неуравновесен. Желязко беше най-малкият му син [на Жанката], неулегнал още, буен, свадлив и непокорен. Г. Караславов, СИ, 183.
