НЕСЪВМЕСТЙМО нареч. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че някакви факти, действия, не могат да съществуват заедно, едновременно, че се изключва тяхната съвместимост. — Истина, но аз нямам една плата, а три: плата на военен врач при болницата, плата на окръжен доктор и... приход от занятия адвокатски!.. — Ти изпълняваш и ад -вокатство? Това е несъвместимо! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 139-140.
НЕСЪВМЕСТИМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от несъвместим. Братик [кучето] прекрасно понесъл смяната на кръвта и след девет месеца му бил присаден чуждият крайник.. Експериментът потвърждава възможността да се преодолее несъвместимостта на тъканите. ВН, 1964, бр. 3878, 4. Възможността да се обясни системата на вселената с помощта на притеглянето, несъвместимостта на регулярните планетни движения с веществения етер, запълващ пространството, накарали Нютон да измени и възгледите си върху молекулните и химическите сили. Ив. Въ-жаров, ИН (превод), 164.
◇ Лекарствена несъвместимост. Мед. Промяна в състава и в действието на някои лекарства при приемането им съвместно или наскоро едно след друго, която има обикн. лоши последствия. Нерядко един и същ болен се лекува едновременно от двама лекари за различни страдания.. Някои от предписаните му лекарства могат да се повторят.. Това е особено важно, когато се касае за лекарствена несъвместимост, т.е. за лекарства, които не бива да се употребяват заедно! Н. Тонкин, НЗЛ, 35.
НЕСЪВЪРШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е достигнал съвършенство, който има съществени, важни недостатъци. Аз също намирам, че днешното общество е несъвършено и че са необходими дълбоки социални преобразования. Д. Ангелов, ЖС, АП. Те бяха неразумни деца, затуй направиха един несъвършен човек от сняг. А. (Саралийчев, ПГ, 23. Жал ми е, че този свят оставям/ още no-несъвършен и лош. К. Христов, ППож., 88.
НЕСЪВЪРШЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Несъвършен. Човекът малко по малко са преобразява, изменява са и става се повече и повече несъвършенен във физическо отношение.-Знан., 1875, бр. 9, 139. ^
НЕСЪВЪРШЕНО. Нареч. о/?Гнесъвършен. Аз знам от опит, .., доколко е деликатна и мъчна мисията на един учител, .., който усеща, че има душевен товар и че той изпълнява несъвършено служението, което е поел отгоре си, ако не сполучи да разтвори детинския разум, да вкара в него най-драгоценните семена. Ч, 1875, бр. 7, 297.
НЕСЪВЪРШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несъвършен; несъвършенство. Колкото за речниците френско-бъл-гарски и българо-френски, при всичката им непълност и несъвършеност,.., тези речници само заслужават да дадат автору си едно лично място в реда на книжевните ни труженици. Ч, 1875, бр. 5, 219.
НЕСЪВЪРШЕНСТВО, мн. -а, ср. Отсъствие на съвършенство; несъвършеност. Ако в България безправието и беззаконието е могло да вирее дълги години и да култивира една .. развала у характерите и нравите на гражданството, причината на това се дължи главно, .., на несъвършенството в избирателната система. БД, 1909, бр. 31,1. Тази мисъл — че изкуството трябва да достига до хората чисто, без каквато и да е сянка на несъвършенство и грозота — непременно достигаше по някакви неведоми пътища до душите на случайните пътници и обикновените, просто-вати миньори. С. Северняк, ИРЕ, 137. Човекът е развитие.. Колкото си по-незавър-шен, толкова си по-близък на идващите след тебе, които поемат многопосочно стъпките ти, продължават да усъвършен-ствуват несъвършенството ти. Бл. Димитрова, Лав., 128. Вярата не е еднаква във всички, а различна. Всяка друга вяра предполага несъвършенство в тая, която изповядвам аз. Дето ще се рече, тая друга вяра е враг на моята. ПСп, 1876, кн. 11-12, 63.
НЕСЪГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Обикн. с пред. с. Който не е съгласен с някого или нещо, не споделя някакво мнение, предложение и др. Таньо пръв изпрати две орди в Плиска, за да бранят хан-ския дворец и ханския род. Всичко това правеше Таньо много тачен в двореца, но то не му пречеше да е винаги несъгласен с хана и с кавханите по ръководенето на държавата. Й. Вълчев, СКН, 109. Колкото повече [Теодосий] искаше да примири двата гласа, толкова по-противоречиви и несъгласни ставаха те. Всеки един имаше право и всеки беше като тръба на божия промисъл — толкова по-трудно можеше да се намери между тях спогодба и помирение. Ст. Загорчинов, ДП, 208.
2. Рядко. Който не съответствува на нещо, не е в съгласие с нещо; несъответен. Това [партийният контрол] е необходимо, за да може партията да се предпази от дейности, несъгласни с нейните начала и интереси. Г. Георгиев, Избр. пр, 358.
НЕСЪГЛАСИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отрицателен отговор, липса на позволение (при молба, искане и др.); отказ. Несъгласието на бащата да му завещае имота го вбесяваше. А Молбата й да отида на кино посрещнах с несъгласие.
2. Обикн. мн. Липса на разбирателство, единомислие; разногласие. Още преди да седне
