НЕСПОРНО. Нареч. от неспорен; без да спори, без успех.
— Ог Н. Герои. Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕСПОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неспорен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕ СПОРТСМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прнл. Присъщ на спортист, който не спазва правилата на играта, не уважава противника си, не се държи достойно. Стартът на новия шампионат бе характерен с многобройни неспортсменски прояви. Съдиите са записали имената на 70 състезатели, трима са били отстранени. НС, 1971; бр. 99, 3. Неспортсменско държане. Неспорт-сменска игра.
НЕСПОРТСМЕНСКИ. Нареч. от прил. неспортсменски. В този мач нападателят игра неспортсменски.
НЕСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не притежава нужните качества за извършване на нещо или не умее да направи нещо; негоден, некадърен. — Все пак .. — изглежда, че господин Бисмарк е бил прав. Авантюра е да се започва война с една войска, която не иска да се бие и с едно неспособно командуване, което не си познава работата. В. Геновска, СГ, 416. Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се
— ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Елин Пелин, Съч.
1, 45. На Конда дълго гледаха като на неспособен човек и тъй се бе свикнал с това, че най-после и сам не вярваше в себе си. Д. Немиров, Б, 67. // Който няма дарба, способност да твори; бездарен. Неспособен артист. Неспособен пианист.
2. С предл. за, на или със следв. изр. със съюз да. Който не е в състояние, не може да направи нещо. Превратът не само изненада Европа, но я завари разединена съвсем и неспособна за едно общо действие. С. Радев, ССБ II, 173. Беше много амбициозен в работата си,., всички бяха съгласни, че е добър и честен човек, неспособен на долни постъпки. П. Вежинов, БГ, 105. А у нас и на двайсет и петата година ние сме деца още мустакати, неразвити, с мозък неспособен да мисли правилно. Ив. Вазов, Съч. IX, 67. И това .. беше станало не е други, а с него, .., когото смятаха за неспособен да ореуели вниманието и на последната жена. И. Йовков, ПК, 127. Неспособен за систематичен, последователен труд.
НЕСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на способност. Болната [Мария] продължаваше да мига безпомощно, съзнавайки смътно неспособността си да разсъждава, и това я изпълваше със също такъв смътен срам, с гняв и болка, които се стараеше да прикрие. Д. Димов, Т, 189. Потулен зад оградата, опитният звяр бе следил живота на малкото стадо и познаваше добре както силата и слабостта на мъжките, така и безгрижието на женските, тяхната неспособност да бягат и да се отбраняват. Н. Хайтов, ПГ, 53-54. А неспособността да възприема непривичното е най-големият враг на човешкия мозък и същевременно негово нещастие. А. Наковски, БС, 171.
НЕСПРАВЕДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не проявява справедливост, който се ръководи от предубеждения и не действа съгласно с правдата или качествата и проявите на някого. — Не е срамно, момче, да отидеш при човека, към когото си бил несправедлив и да му поискаш прошка/ П. Славински, МСК, 15. Подозрителността, онова съмнение, което все по-силно избуя-ваше в душата му .., го правеше може би непоследователен, може би несправедлив. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Несправедлив съдия.
2. С който се нарушава справедливостта, който противоречи на правдата. Остана. небит само главният виновник, .. Той си честитеше мълком това щастие, докато битите,.., фърляха злобни погледи на него, пощадения, възмутени от това несправедливо правосъдие. Ив. Вазов, Съч. X, 166. Несправедливи закони. Несправедлива делба.
3. Който съдържа неистина, неоснователна оценка, в който липсва справедливост; незаслужен, неоснователен. Иван се дръпна от софрата,.. Коравината на майка му го учуди. Такава тежка и несправедлива дума, как можа да я каже! Че тя не беше такава. Г. Караславов, Тат., 16. Несправедлива критика. Несправедливо обвинение.
НЕСПРАВЕДЛЙВО нареч. 1. Без основание, без да се търсят или преценяват истински причини, прояви, качества; незаслужено, неоснователно. Когато веднъж той се нахвърли несправедливо към голямата си снаха, тя мина край него и му подхвърли под носа: — За нищо не те бръсна, старче изкуфяло! Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Сега повече от всеки друг път тя намираше, че Петко е несправедливо гонен. Ст. Даскалов, СЛ, 505. Да накажеш погрешно възрастен човек е лошо, но несправедливо да накажеш дете — това е хиляда пъти по-лошо. А. Гуляшки, ДМС, 31.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че в нещо, някъде няма справедливост. Несправедливо е да, му се търси отговорност.
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, -тта, мн, -и, ж.
1. Само ед. Качество на несправедлив. Дали успя князът да разбере несправедливостта си, която беше може би една политическа грешка? Ив. Вазов, Съч. VIII, 178.
2. Обикн. мн. Несправедлива проява, постъпка. Евгени искаше да каже, че ако би имал милиони и ако с раздаването им биха
