свърта повече на едно място и ще предприема нещо. — А на мене ми дойде несвъртъ-кът, брат; ще подпаля я на някой кмет мекия одър, я на някой туз чергата... Търси ме след туй в шумата. 3. Сребров, Избр. разк., 22.
НЕСВЪРШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За работа, дейност и под. — който не е извършен, свършен; неизвършен. Никога нямаше да узнае, че предната нощ, докато бе стрелял, обкръжен в едно мазе, мислейки трескаво за несвършените работи, той бе изпитал още една горчивина, че не успя да й посочи квартирата и акушерката. В. Андреев, ГТР, 48. Кино, кино и кино! .. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрастени, недояли, недоспали, оставяха ежедневните си работи несвършени. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150. // Недовършен, незавършен. В зори, през ведрината,/ когато утринник в долината повей,/ и на самотните тополи залюлей,/ високо в небеса възмогнатите върши -/ и те прегърнати с треперещи листа/ си излеком мълвят... за свидна ли мечта,/ или несвършени нощешни разговори —/ кой знай! П.П. Славейков, Събр. съч, III, 51.
О Минало несвършено време. Грам. Гла-голно време, което изразява действие, съвременно на даден минал ориентационен момент и не е завършено по отношение на този минал момент; имперфект. Несвършен вид (на глагола). Грам. Вид на глагола, който определя действието откъм неговата вътрешна незавършеност, липса на цялостност, независимо от неговото място във времето. Глаголите от несвършен вид изказват действието в неговото постепенно извършване в дадения момент или интервал, без да се включва самият завършек, напр. чета, копая (нива), поправям, закачам, боядисвам. Л. Андрейчин и др., БГ, 135.
НЕСВЪРШЕНО нареч. Остар. Не напълно, не съвсем докрай; незавършено. У всичките впрочем животни не се намират всичките mue органи и системи,..; или пък, някои други ако и да ги имат, но — те са твърде малко и — несвършено развити. В. Берон, ЕИ, 9.
НЕСВЪРШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несвършен. Несвършеност на глаголното действие.
НЕСВЯСТ, мн. няма, ж. Обикн. с гл. съм, падам и предл. в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувства; безсъзнание. Ударът беше тъй жесток, щото Иван падна в снега в несвяст. Ив. Вазов, Съч. XVI, 182. Разбрахме ние, че пак ще го разкарват по лагери и затвори... Старата изпищя и падна в несвяст. Др. Асенов, СВ, 156. Между останките от посетителите на кулата бил намерен отпосле жив, но в несвяст само Ми-халаки Георгиев, който при избухването на барута се свил и покрил с мократа си от дъжда мушама. СбЦГМГ, 94. — Веднаж син ми се разболя от тежка болест.., две недели беше в несвяст. Н. Каралиева, Н, 6. Зашеметиха тия прости думи/ сърце и памет Бойку.. И два дни ходи той като в несвяст. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 156.
О В (у) несвяст. Остар. и диал. а) В състояние, в което човек не осъзнава какво прави. Ако не избяга [Ангел] ще го подложат на изтезания и той в несвяст може да издаде тайната за Общото събрание. Ст. Дичев, ЗС II, 563. Старата бабичка в страха си, у несвяст, скокнала да отъмне брадвата от Гана. У, 1870, бр. 1, 20. б) Необмислено, не-премислено. Добрий къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, что то е спечелил с пот и мъка. Лет., 1871, 232.
НЕСВЯСТНО нареч. Остар. и диал.
1. В несвяст. „Убита! Мъртва!“ За момент той се забрави и остана несвястно загледан в слабичкото й безкръвно личице — толкова силно го порази смъртта на момичето. Д. Ангелов, ЖС, 495. Богомилът се приближи до самия одър, надвеси се над болярина и на няколко пъти в гнева си посегна несвястно да вземе той железата от ръцете на мъчителя. Д. Талев, С II, 80. Тя беше издъхнала или поне береше душа. Ханът шепнеше несвястно: — Цвето, Цветд! Аз съм Бори, Бори, Цвето, аз съм Бори! И. Вълчев, СКН, 374. Елена пък гледаше с по-лупримижали очи залязващото слънце.. Хубавите бели ръце продължаваха несвястно да диплят и раздиплят дрехата върху скута. Ст. Загорчинов, ДП, 284.
2. Не както трябва, недобре, лошо. В тойзи сборник ний срещаме твърде малко материал от самаго Чолакова събран и нареден, па и тойзи същият е тъй несвястно и тъй небрежливо събран и нареден, щото ний се чудихме на г. Чолакова как е дръзнал да издаде за пред света такава работа в година 1872! Н. Бончев, Съч. I, 133.
НЕСВЯСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от несвестен. С други думи демокрацията, която са раздава чрез буйната несвястност на младежите у един народ, може са изгоне със свяст-ната съзнателност тоже на младежите. Д. Войников, КЦ, V. Чрез сребролюбието си и несвястността си тровеше секи ден мъжа си. X. Пашов и др., ЦП (превод), 119.
НЕСГОВОР, мн. няма, м. Поет. Отсъствие на сговор, мир, разбирателство; несъгласие, конфликт. Той хвърли — изкусно, незлобно — първото семе на недоверие в отношенията на съпрузите, първата искра за несговор в домашния живот на Ст-ремски. Ив. Вазов, Съч. XXV, 84-85. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост, забравяше домашния несговор, прощаваше му всичко и не се от
