3. Остар. Обикн. с предл. към, против. Който е настроен зле, отнася се недружелюбно, недоброжелателно към някого.
— Како, виждам, че ти си неразположена против него. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. — Година траях и не говорих никому за тази случка, ако вярвате, да го [принца] не излагам, че е .. оотолкоз неразположен към българското преуспевание. П. Р. Славейков, ПХС, 40. // Остар. Който не е предразположен към нещо, който няма готовност, желание за нещо. Колко са готови челове-ците, когато смъртта приближи, да мислят за Бога и за душите си, но колко са неразположени те да направят това, докато са живи и здрави! ИЗ 1877, 281.
НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, -ия, ср. Книж.
1. Относително леко влошаване на здраво-словното състояние; неразположеност. В съзнанието ми, като отприщен поток, нахлуват безброй спомени — страшната нощ на дифтерита в Русе, .., за десетки безсънни бдения над леглото му при болестите и неразположения, от които толкова бързо побеля главата ми. Др. Асенов, СВ, 17. Много хора теглят от главоболие, .. и от неразположение само и само затова, защото не са. обхождат с мозъка си, както трябва. Ч, 1871, бр. 23, 717. Гръцкият патриарх и арменският, както и екзархът на българската черква, не присъствуваха лич-но на великия съвет. Те са извиниха с едно неразположение. НБ, 1877, бр. 59, 232. И Стесн. Състояние по време на менструация; Трите момичета ме подхванаха: — Какво се е случило? .. — Аспирин искаш ли?
— Ами! .. Женско неразположение! Бл. Димитрова, ПКС, 188.
2. Обикн. ед. Липса, отсъствие на добро настроение у някого; неразположеност. Животът у нас се е сложил тъй, че всяко неразположение, всеки душевен гнет се свързва непременно с преживяванията в работата. Ст. Чилингиров, РК, 93. Като си доде за пладне, Колчо беше малко мълчелив. Колкото и да се мъчеше да прикрие своето неразположение, се личеше, че нящо му е скършен кефа. Т, Влайков, Съч. I, 1925, 233. Не знак защо, но при товаренето на последните предобедни коли Юлиус стана мрачен и сянка на мъчително неразположение легна върху светлото му лице. Г. Кара-славов, Избр. съч. VIII, 10,
3. Остар. Обикн. с предл. към. Недружелюбно, недоброжелателно отношение към някого; неразположеност. Критиката според Друмев „не трябва да спира пред нищо.:“ .. да отбягва тя всяко пристрастие, всяко лично неразположение, за да не изневери на истината. М. Арнаудов, БКД, 221.
— Тъй, откогато Византия са запозна с ерезиарха [създател на ерес] Василия и неговите най-ближни ученици, сяко едно малко неразположение към черквата и властта земаше са за богомилска ерес. Т. Шиш-ков, ИБН, 199. И тъй, по неправедна претенции, Апостолов навлече на себе си неразположението на врачаните. НБ, 1876, бр. 53, 206. // Липса на склонност към нещо. Пред природното неразположение към хумор напразни Се оказват много усилия за хумор и остроумие. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 238.
НЕРАЗПОЛОЖЕНОСТ, -тта, мн. ня ма, ж. Книж. Отвл. същ. от неразположен; неразположение. И, забравил по-раншната си хладнина и неразположеност към него, той отново другарски му подаде ръка и се залови от все сърце да му съдействува. Т. Влайков, Съч. II, 185.
НЕРАЗПОРАЗУМЁНИЕ, ия, ср.
Остар. Книж. Неспоразумение, несъгласие, спор. Аустрия и Инглетера показват ся такожде противни тому съединению.. А когда достигни работа на решаване, тогда легко може бити между им неразпоразуме-ние. БДн, 1857, бр. 0, 1.
НЕРАЗПОРЕДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Книж. Нежел. Който не умее да организира някаква работа; неорганизиран.
— От рус. нераспорядительный.. — Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
НЕРАЗПОРЕДЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Нежел. Неорганизираност, неуредица, неразбория. За бетона на хамбарите е била доставена хидравлическа [хид-ратна] вар, която с хиляди чували се развалила за сметка на държавата, поради не-разпоредителността на Министерството .., т.е. поради нехайството на всесилния в това министерство тогава главен секретар. Пряп., 1903, бр. 73, 4. Вие например занимавали ли сте се с проблемата за преводите на нашите творби в чужбина? Тук именно е големият хаос и неразпоредител-ност. Челкаш, ВС, 25.
— От рус. Нераспорядительность.
НЕРАЗПРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неясен, непонятен, неизяснен. Така въпросът, дали всякий един негър е Англия е свободен, остаяше неразправен. Й. Груев, СП (превод), 167. Една невеста задавала неразправни питанеа на Духамеля, който непроменливо отговарял: — Не зная. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 29.
НЕРАЗПРАВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразправен; неяснота, неизясненост.
— Ив. Богоров, Българо-френски речник, 1871.
НЕРАЗПРЁГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. За добитък — който се намира още във впряг — с оглавник, хомот, юзди; който не е разпрегнат; впрегнат. Добитъкът, който бе оставен неразпрегнат по харманите, усещайки своята и на стопаните си зла съдба, започна жално да мучи. К. Ламбрев,
