се, че ще изгорят всичко. Христом. ВВ I, 46. Една непреклонна сила ни влече и ни принуждава,.., да вървим кам страшната яма, която става още no-мрачна и по-страшна на онези, които са вървели по пътя неразбрано и са мушкали другите. Т. Икономов, ЧПГ, 55.
НЕРАЗБРАНО2 нареч. Разг. Упорито, своенравно, твърдоглаво, без разбирателство. Не се споразумяха, защото той се държа неразбрано.
НЕРАЗБРАНОСТ1, -тта, ж. Остар. Книж. Неразбиране, неяснота, неизясне-ност. Ний бихме от сърце благодарили господину Дринову и господину Стоянову, ако в критиките си тии ни биха наистина осветили в нашите неразбраности. Г. Кръстевич, ОДК, 2.
НЕРАЗБРАНОСТ2, -тта, ж. Разг. Само ед. Качество на неразбран2; упоритост, твърдоглавие, своенравност, неразбирателство. Трудно се работи с този човек. Той е известен със своята неразбраност.
НЕРАЗБРАНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Неразбраност2. Надихват [кметовете] сиромасите пари да не дават, так-виз скъпи даскали да не рачат; .. Туй не е друго освен едно вредително неразбранст-во, един будалалък от страна на сиромаш-та. Г, 1863, бр. 7, 55. При всичката си вет-реност и неразбранство, те [маймуните], кога ся съберат много, пазят ред и предпазливост. Пч, 1871, кн. 1, 9.
НЕРАЗБРАНЩИНА1 ж. Остар. и диал. Неразбория (в 1 и 4 знач.); неразбор. И мигом се такъв / нададе крясък,.., / и неразбранщина такава се подхвана, / че би й завидял дори самият ад. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 178. Неразбранщината побърква във всякоя работа, когато тя няма ръководители. СПл, 1876, бр. 13, 51.
НЕРАЗБРАНЩИНА2 ж. Остар. и диал. 1. Качество на неразбран2; неразбраност2, упоритост, твърдоглавие, неразбирателство. Павлюва неразбранщина. Да му доведем някой бур за зет, тогава ще хареса. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 130.
2. Неразбран, упорит човек (Н. Геров, РБЯ).
НЕРАЗВАЛЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Непокварен, чист. Една не-развалена,.., душа не може да се не откликне с чувство на подобни звукове. Ив. Вазов, Съч. XIII, 81. Посред тие насърчителни вести из нашето отечество, които накарват да тропне от радост и надежда сяко българско юначно и неразвалено сърце, има и други явления, които ни принуждават да са замислиме. НБ, 1876, бр. 54, 208. Голямо пожертвувание показваха сички, а най-вече нашите добри и неразвалени селяни! НБ, 1877, бр. 57, 221. Неразваленият българин е по-чист и от елмаза. П. Хитов, МП, 16.
1. Неразвит.
2. За бебе — неразвит, неразповит. — Боже ле, мили Боже ле, / нашите дребни дечица,/ повиени, неразвиени, / та кой ще да ги развие? Нар. пес., СбНУ ХБУН, 71.
НЕРАЗВИЕНОСТ, -тта, мн. няма ж. Диал. Качество на неразвиен; неразвитост.
— Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
НЕРАЗВИТ, -а, -о, мн. -и, прши 1. За орган на човек, животно или птица — който не функционира, не се е развил или се е изродил, поради това, че не се използва или по други причини; недоразвит, закърнял. Хипа-рионът, чиито останки намираме в утайките на младия терциер, е стъпвал на средния пръст [копито], както и днешния кон, но е имал още два много по-къси пръста. Такива има и днешният кон, но те са съвсем неразвити — закърнели. Геол. IX кл,
166. Щраусът изминава огромни разстояния със скорост до 45 км в час, без да. лети. Крилата му са неразвити. Зоол. VII кл, 104.
2. Обик. за млад човек — чиято фигура, тяло не е изцяло, напълно оформена, която още расте; неоформен. Учителката, макар още много млада, почти неразвита, като момче, беше много красива. Б. Несторов, СР, 67.
3. За растение или пъпка на растение — който не се е разлистил, развил, не е станал на лист или цвят. Неразвитите пъпки на мушкатото почерняха от някаква болест. Неразвит дрян. Неразвита гора.
4. За заболяване — което е в начален стадий на развитие. Аутопсията на мъртвото тяло на Щастливеца констатира зародена, но по честит случай неразвита туберкулоза. П. П. Славейков, Събр. съч VI (1), 132.
5. Който е изостанал в своето духовно развитие. Никой не би предположил, че тая дебелашка, груба, неразвита нравствено по видимому натура е способна за привързаност. Ив. Вазов, Съч. XXII, 205. Най-голямо внимание трябва да са обърне на селата, към селските ни бунтовници, които като по-прости и неразвити, една най-малка несполука е в състояние да ги обезкуражи. 3. Стоянов, ЗБВ II, 64. Буйните и страстни проповеди на отца Неофита,.., виждаха са като нещо грубо на по-развитите хора, но те действуваха по-силно на неразвитите умове. Лет., 1876, 39. Неразвито племе.
6. За талант, заложби, дарби — който не е изявен, проявен изцяло; неразгърнат. И днес, когато четем тези скромни стихове, в които прозира безспорен, макар и неразвит талант, не можем да не почувствуваме трепет и удивление. Р. Ликова, ВК, 7. — Имате добри заложби, но неразвити — каза нарочно бавно Филип, .. — Живеете мирен, тих, охолен живот. Ем. Манов, БГ, 151. Недостатъчното .. обработване на сюжетния материал довежда до сериозни слабости.. Така., се срещат много излишни
НЕРАЗВЙЕН, -а, о, мн. -и, прил. Диал.
