прил. 1. Който не пропуска светлината, поради което през него не може да се вижда; непрозирен, непроницаем, непропусклив. На праволинейното разпространение на светлината се дължи образуването на сенки зад непрозрачните тела. Физ. X кл 1951, 102. Урановата смолна руда изпуска невидими лъчи, които действуват на фотографската плака и през непрозрачна обвивка. Хим. VIII кл 1950, 29. Непрозрачните или слабопрозрачните кристали на кварца, както и сбитите зърнести кварцови маси се означават като обикновен кварц. Той се среща често из пясъците. Геол. IX кл, 99. Средината е съвсем непрозрачна, ако поглъща всичката светлина, тъй щото ни един от ишровете не минува през нея. И. Гюзелев, РФ, 286. Непрозрачно стъкло. • Обр. Но ей продума в тишината / ти, майчина любов, /../ Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушимо, / и всичко угасих, но ти блестиш неугасима: / загадка от гранит, по-непрозрачна от гранита, / и пламък страховит — и в пламък бездна страховита! П. К. Яворов, Съч. I, 102.
2. През който не се вижда нищо; непрогледен, непрозирен, тъмен, непроницаем. След проливния дъжд, който се изсипа вечерта, земята беше мокра и покрита с почти непрозрачна мъгла. Сл. Трънски, Н, 218. Нийде не проблясваше ни най-малка светлинка. На няколко километра под планината Ягодово бе обгърнато в непрозрачните вълни на гъстия мрак. Ив. Хаджимарчев, ОК, 92. Тогава чак майка му се наумила, че детето има нужда от къпание,.., гурнала го в коритото,..: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна мътилка. Ал. Константинов, Съч. I, 281.
НЕПРОЗРАЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непрозрачен (в 1 знач.); непро-зирност, непроницаемост, непропускливост. Собствената сянка е тъмната неогрята част на тялото, а хвърлената сянка е мястото зад това тяло, където следствие непрозрачността му не могат да проникнат светлинните лъчи. Г. Томалевски, АН, 85. Прозрачността и непрозрачността на едно тяло спрямо лъчите с различни дължини на вълната е твърде различна. Н. Николов, М, 92.
НЕПРОЗРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. В който не може да се вникне, да се прозре; непрозирен, непрогледен, непроницаем. Загадъчен и безначален / владял е хаос непрозрим. / Животът в мракове запален / копнеж е непреодолим. Н. Ракитин, ЧЛ, 46.
НЕПРОИЗВОДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не дава добър, очакван резултат; непродуктивен, нерезул-татен. Лесно смелваното [ястие] може да докара вред, между това, когато нелесно сваряваното може .. да бъде просто непроизводително потребявание. Лет., 1871, 192. Непроизводителен труд. Непроизводителна технология.
2. Който не взема участие в производството на материални блага. Той [министърът] наблегна на това, че моментът е съдбоносен, исторически и разкри, че житото се свършва, че непроизводителното население остава без хляб. Г. Караславов, ОХ II, 543.
3. Който не води до произвеждане на материални блага, не е свързан с произвеждането на материални блага. Това [екипирането на локомотивите] отнема на всеки двадесет работни часа от един до един час и половина, което е абсолютно непроизводително време. ВН, 1960, бр. 2661, 1. С това приспособление се спестяват 20,000 работни часа, удължава се трайността на частите на становете, намаляват се непроизводителните престои.
4. Рядко. Който се труди, без да дава плодове, резултати. Крайно трудолюбив, но непроизводителен, навикнал във всяка работа да се пристрастява към подробностите, той [Начович] няма да остави почти никаква следа от организаторска дейност. С. Радев, ССБ I, 171.
5. Остар. Езикозн. За наставка — непродуктивен (във 2 знач.). Между наставките, с които са образувани производните думи в български език, има такива, които се срещат в състава на ограничен брой думи.. Такива наставки се наричат непроизводителни (непродуктивни). Л. Андрейчин и др., БГ, 47.
НЕПРОИЗВОДЙТЕЛНО нареч. Книж. Без очаквания добър, полезен резултат; непродуктивно, неефективно. Бюджетът се претовари с 1-2 милиона повече непроизводително похарчени „грешни“ български лева. Пряп., 1903, бр. 23, 1. Много продоволствени ресурси и финансови средства се разпиляват непроизводително.
НЕПРОИЗВОДЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непроизводителен; непродуктивност, неефективност.
НЕПРОИЗВОДСТВЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не е свързан с материалното производство или не е предназначен за материалното производство. Ако се прибави разходът на непроизводствена вода в предприятията, може с голяма точност да се счете, че количеството на отточните води е равно на това, което се употребява за производствени цели. Ст. Младенов и др., ОТК, 183. Непроизводствен фонд. Непроизводствена сфера.
НЕПРОИЗВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се извършва независимо от волята и съзнанието (обикн. подчинен на външни въздействия); безсъзнателен, несъзнателен, неволен, инстинктивен. Проти-воп. волев. Още при неговото появяване всички станаха на крака. Това непроизвол
