НЕПОВРЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. На който не е причинена, нанесена повреда. Лодката извлекли, неповредена и здрава, на брега. Й. Йовков, Разк. II, 41. Всички тия бележки се намират в един и същи ръкопис, който, въпреки едно твърде дълго стран-ствуване, останал неповреден. Б. Пенев, НБВ, 61. По-важните народни святини във Велико Търново,.., били са и до днес:..; чер-ковата Святих апостолов, която са е опазила до наше време неповредена. Т. Шиш-ков, ИБН, 274.
НЕПОВРЕДЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неповреден.
НЕПОВРЕДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да се повреди.
2. Остар. Книж. Невредим. Понеже тряб-eauie да употребя малка хитрост, за да мога да се отърва неповредим от башибозуците, аз му [на Мезин ага] казах да ме запази, догдето стигна в конака, защото имам нещо тайно да обаждам. Ив. Докторов, ЗД, 102. Старай ся прилежно да завардваш имотството си неповредимо и да го умножаваш чрез праведни начини. Ал. Кръсте-вич, ВПЖ (превод), 133. Когато ние закопаваме някое тяло, то го закопаваме не да остане цяло и неповредимо, а да изгние; а египтянете са изграждале богати здания, в които са вардиле своите мъртвеци много повече, нежели живите същества. Знан., 1875, бр. 9, 134.
НЕПОВРЕДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неповредим. Тиер е изнесъл пред скупщината един нов закон за „непо-вредимостта на републиката“. В тоя закон са говори, че сяко монархическо проявление против днешнята република ще да ся счита за политическо престъпление. С, 1872, бр. 40,314.
НЕПОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до НЕП-а (Новата икономическа политика) в бившия СССР (от 1921 г. до втората половина на 30-те години). Това са годините на учене и търсене в големия град Казан — кръстовище между два континента. И бързото въртене на неповското всекидневие. В. Йосифов, Избр. тв I, 123.
НЕПОВТОРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който по своите качества се явява единствен по рода си и не може да се повтори; изключителен. Такива са поетите, те се мъчат да хванат неуловимото, да доловят неповторимия миг,.., рисуват с перо вълнуващи картини. А. Каралийчев, С, 265. Поезията на Прага сега не е само в мълчаливия говор на историята, която тук е намерила въ-площение в неповторими паметници на изкуството. Н. Фурнаджиев, МП, 87. Той [Костов] беше висок петдесетгодишен ерген с продълговато розово лице, със сини очи и сребърнобяла коса .. От цялата му твърде красива фигура лъхаше неповторима елегантност и снобизъм. Д. Димов, Т, 85. Той [художникът Стоян Венев] сложи върху стотиците си творби своите преживявания по един неповторим, чисто венев-ски начин. С. Северняк, ОНК, 215-216. Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила .. и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски. Г. Цанев, СИБЛ, 149. Неповторими образи. Неповторимо представление. Неповторим ден.
НЕПОВТОРЙМО нареч. По неповторим начин; изключително. Яворов много пестеливо използува природните картини, но затова пък тогава, когато реши да ги въведе като фон, контраст и художествен паралелизъм, той съумява да ги извае така неповторимо, че читателят ги възприема като неделими съставки от сложното психологическо състояние на героите. Лит., X кл, 304.
НЕПОВТОРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неповторим. Това, че ще падне една мълния или ще избухне един вулкан, е като всичко друго проява на материално съществуване .. — въпросът е, че в тия действия, събития или явления има нещо, което не може да се оспори. Това е, да речем, тяхната неповторимост и последователност. П. Вежинов, ЗНН, 68. Фотина обичаше да носи винаги със себе си всички вещи, които й създаваха удобства и можеха да привличат вниманието на околните с неповторимостта си. В. Геновска, СГ, 222. Но тъкмо това, че за него жалеше затрог-натият от играта му народ, потвърждаваше величието на Огняновото майсторство, неповторимостта на неговата творческа природа. В. Иванов, Т, 1954, кн. 10, 32.
НЕПОГОДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Несгоден. Ка рече Тинка: „Глава ма боли, / глава ма боли, та ще да умра, / та ще да умра млада-зелена, / млада -зелена, мамо, не-погодена, / непогодена, мамо, неоженена“. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 90.
НЕПОГРЕБАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е погребан. Има ли по-страшно от туй да знаеш, че баща ти лежи непогре-бан под знойното небе на Тракия? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 549. Ще заобиколя нещастния покойник, жертва за отечеството, което ще запише името му на някоя възпоменателна плоча на селския мегдан .. Селските кокошки ще рият пръстта под нея, докато костите му ще гният непогре-бани в тоя чужд и непознат край. Л. Стоянов, X, 48. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви, на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше опряла работата, защото беше починал в спорна-та зона. И два дни го държаха непо гребан. Чудомир, Избр. пр, 118.
