унищожат утре тия комитети, македонското движение ще продължава неотслаб-но. Пряп., 1903, бр. 88, 3. И [Баязид] абие остави Цариград и пойде на Тамерлана, а в Тракия и в Македония остави двамата свои синове Узун Мюсюлмана и Муса, заповяда им неотслабно да се бият сос останалите болгаре и сербе и да ги покорят. Хр. Павлович, Б, 62.
НЕОТСРАМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не се е освободил от срама си и все още се срамува. А права там стои, во свилени премяни, / неотсрамена невяста с вит и свит / над челото венец и с було лик прикрит. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15*
НЕОТСТРАНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отстрани, премахне. А августовският пек сгъстяваше още повече задуха в кухничката с неотстраним дъх на мухъл. В. Андреев, ПР, 46-47. Той [Друмев] е трябвало да тегли и лично последиците от дълбоко напластената и вече неотстранима неприязън към едно учреждение, на което никой не считал за нужно да дава моралната или материалната си подкрепа. М. Арнаудов, БКД, 232-233. Черногорците от своя страна се готвеха да навлязат със сила в територията, която бе им дал един международен договор. И тук едно стълкновение изглеждаше неотстранимо. С. Радев, ССБ I, 214. Неотстраними трудности.
НЕОТСТРАНЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неотстраним. Неотстра-нимостта на скритите дефекти на мебелите стана причина за бракуването им.
НЕОТСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който постоянно, неизменно се намира някъде, при някого или съпровожда, съпътствува някого. Щом трамваят спря, човекът с белите дрехи побърза да слезе и без повече да се оглежда, тръгна по улицата. Като негова неотстъпна сянка зад гърба му се упъти Юлия. П. Вежинов, СО, 68. Пет дена сё минаха вече, откакто / свести се Боян. Неотстъпна до него / стоеше Калина. Под нейните грижи / животът се върна пленително хубав. Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 160. • Обр. Неотстъпна тъма ги обсажда, / те са роби на демони зли. Н. Лилиев, С 1932, 122.
2. За състояние, мисъл, действие — който съществува или се осъществява постоянно, неизменно, без прекъсване; постоянен, непрестанен, непрекъснат, неизменен. Да види свободната България — това беше неотстъпната му мисъл. Ив. Вазов, Съч. X, 97. По това време [1911 г ] Яворов е артистичен секретар на Народния театър .. С неотстъпно постоянство се бори за художественото слово на сцената. Ст. Грудев, АБ, 83. Каквито и да са били личните предпочитания на Симеон Радев, той е проявявал постоянен и неотстъпен интерес към фактите. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 14. Една от най-привлекателните черти в характера на стареца беше неговата неотстъпна приветливост, дори когато е измъчен и ядосан. П. Славински, ПЗ, 255. В неотстъпното трагично страдание на своята душа той [Ян Каспрович] се мъчи да изкове една гранитна поетическа философия, в която се пречупват противоположни настроения — скептичност и вяра, зов за непокорство пред съдбата и мистична молба за милосърдие над човека. Р, 1927, бр. 242, 2. Неотстъпна грижа за болния. Неотстъпно желание да изпълнят дълга си. Неотстъпни настоявания и молби., Неотстъпна борба със сушата.
3. Които не се отказва, не отстъпва от решенията, становищата, убежденията си и ги отстоява, не им изменя. За да осуетим адвокатския поход на опортюнистите против партията на революционния социализъм, ние, неотстъпните ратници на пролетарското дело, трябва ясно да схванем момента, който преживява партията. Г. Георгиев, Избр. пр, 207. Но тя [Лиляна] е непреклонна, неотстъпна. / Върви, събрала вятъра в коси. / Не спази тя едничка директива, / която бе за нейния живот. Бл. Димитрова, Л, 287.
НЕОТСТЪПНО. Нареч. от неотстъпен. През тези дни се натрапваше образът на баща му — .. Тоя образ стоеше неотстъпно в съзнанието му и доктор Стари-радев го усещаше в душата си колкото близък, толкова и противен. Ем. Станев, ТЦ, 71. В смеха му имаше много радост и такова тържество, че ние със завист проследихме Данчо, зад когото неотстъпно вървеше жребчето. Цв. Чалъков, ЗИК, 7. Когато кака все тъй неотстъпно държи на своето, когато вижда, че не може да сломи нейната упоритост,.., тато дава знак да отпратят жената, без да влиза, като че не е дохождала. Т. Влайков, Пр I, 315. Едва ли из цялата крепост през тия години имаше човек, който да е наблюдаван тъй внимателно и неотстъпно. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 151.
НЕОТСГЬПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотстъпен. Напразно Катя го уверяваше, че със строга неотстъпност е изпълнявала предписаното от лекаря. Ст. Чилингиров, РК, 169.
НЕОТСТЪПЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е склонен, не обича да прави отстъпки на другите. Селяните мълчаха, знаяха го [Манолаки] сприхав, неотстъпчив, когатд кцжеше нещо, като че хвърляше камък. И. Йовков, ЧКГ, 132. Тя знаеше, че свекърът ще вземе нейна страна и не искаше да стане причина за кавга между двама твърди и неотстъпчиви мъже. И. Петров, НЛ, 117. Строг и неотстъпчив към простите селяни, горд и надменен към подчине-
