Page:RBE Tom10.djvu/919
НЕОТЕКТОНИКА, мн. няма, ж. Геол. Раздел от геотектониката, изучаващ най-новите тектонични процеси в земната кора, вследствие на които са се създали основните черти на съвременния релеф. Създаде се нов отдел на геоложките дисциплини — не-отектоника. Нейната задача се състои в това да изследва проявите на новите тектонски движения и настъпилите в резултат на тях изменения на земната кора. Ст. Бошев и др., ГГ, 214.
НЕОТЕКТОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до неотектоника. През последните десетина години се съставят специални карти за неотектонските движения в отделни страни и райони. Ст. Бошев и др., ГГ, 215.
НЕОТЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който не може да се отнеме, от който някой не може да бъде лишен; неотемлем, неотемлим.
2. Неотделен, неотделим; неотемлем, неотемлим. А любители няма още по нашенско. Няма и да ги има, бог знай докога. — Докогато диваците не опитомеят и чувството за хубавото не се присади в душата им като неотемен елемент на нравствена красота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 180. Техните творци [на думите за нови понятия] и проводници са на първо място българските писатели, в чиито произведения,.., тия нови елементи на българския език съставят негова неотемна част. Ст. Романски, ОФ, 1950, бр. 1809, 4.
НЕОТЕМЛЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неотемен, неотемлим. Сегашната американка счита, че има неотем-лемо право на непременно уважение от страна на всякой мъж. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Гоце Делчев е олицетворение на цяла епоха. Чедо на своя народ, той въплощаваше в себе си и неговия бистър ум,.., и неговата искрена преданост на свободата като неотемлемо право на всички, населяющи нашето отечество. Пряп., 1903, бр. 12, 1. Всякой родител и възпитател .. ако подаде на детето си добро възпитание, прави му с това най-голяма добрина, като му остава непоколебимо и неотемлемо наследство и богатство. Н. Начов, Лет., 1873, 99. Ний са надеем, че поне г. Н. Геров,., ще да снабди Речника си с всичко, което се е съхранило чисто българско,.., в устата на народа и в неговите песни, и всичко, което е създадено ново в язи-ка под влиянието на последните събития и което, благодарение на нуждата и навика, е вече неотемлема част на народната ни реч. Н, 1882, кн. 1, 36.
— От рус. НСОТЪСМЛСМЬ1Й.
НЕОТЕМЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Неотемен. Ний споменахме в началото за неотемлената нужда на организма от пълна качествена, азотна храна. Ас.
Златаров, Избр. съч. III, 230. Неотемлен и необходим спътник на живота, изкуството,.., е крепнало и се е разраствало в течение на вековете. Ас. Златаров, Избр. съч. 111,271.
НЕОТЕМЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неотемен, неотемлем. Никой никому нищо не може да отнеме. Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотемлима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му. Бл. Димитрова, ПКС, 233. Та за моето покойно куче Мечо ми беше думата .. Дисциплина, ум, съобразителност, нюх, страст — това бяха неговите нео-темлими качества. Елин Пелин, Съч. IV, 230. Той [имотът на задругата] беше една неотемлима, неразривна част от живота, от вечния живот на задругата, независимо от временния й състав. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19.
НЕОТЕНИЯ, мн. няма, ж. Биол. Способност на някои животни (земноводни, членестоноги, червеи) да съзряват полово и да се размножават в ларвено състояние, а на някои растения (мъхове, папратовидни, го-лосеменни, покритосеменни) — в млада възраст. Сред земноводните се наблюдава и интересното биологично явление неотения, т. е. способност на някои личинкови форми да се размножават. Л. Христов, 3, 134.
— От гр. veoq 'млад' + teivio 'бързам, стремя се'.
НЕОТЗИВЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не проявява отзивчивост, не се отзовава, когато от него се очаква разбиране, съчувствие, участие; безучастен. Ала селяните изглеждаха някак си студени, неот-зивчиви и мислеха повече за изправността на колите и брадвите си, за всекидневната нужда,.., отколкото за идеите на своя гост от дъскорезницата. Кр. Велков, СБ,
48. Неотзивчив към нуждите на съгражданите си.
— От рус. НСОТЗЬШЧИНМЙ.
НЕОТЗИВЧЙВО. Нареч. от неотзивчив; без отзивчивост.
НЕОТЗИВЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотзивчив. С оглед към поменатите [публични] беседи трябва да посочим, че те започват щастливо (при глав-ното участие на Стоянов и Друмев), но и бързо престават поради голямата претру-паност с работа на тия двама двигатели на дружеството и поради неотзивчи-востта на другите двама книжовници. М. Арнаудов, БКД, 146.
НЕОТКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който става, извършва се или съществува последователно и целенасочено, без да се влияе от нищо, без да се поддава на въздействие и изменение. В тъжните дни на есенния листопад най-силно се чувствува преходността на човешкия живот и не
