казвам лавирането, малък завой, изчакването, обходната маневра... са все неискре-ности, преструвки, недостойни постъпки. М. Радев, СР, 117. Тогава ся виждаше, като че ся породи нещо от апостолския дух в това общество Исусово, както ся нарече това дружество; .. Но скоро ся вмъкнаха различни неискрености, тъй щото не можеше да успее толкози добре, както ся виждаше първом. ИХЦ (превод), 289.
НЕИСТИНА ж. Нещо, което не съот-ветствува на истината, на действителността, на фактите, което е измислено; лъжа. — Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина. Д. Талев, ЖС, 270. Тук трябва да се разсява друга неистина .. — легендата за безпътния живот на Димчо и за крайната мизерия на материалното му битие. К. Константинов, ППГ, 169-170. Ще да оставиме да поговори един чужденец, който в продължението на десет години и повече е изу чал нашия народ .. и който няма решително никакви причини ... да говори неистина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 144. Исторически и философически е вече доказано, .. че грубата неистина, следователно и грубите верования и суеверия, рано или късно ще да падне и човечеството ще да достигне до своето съвършенство и щастие. Знан., 1875, бр. 9, 133.
НЕИСТИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който не отговаря на истината, който не съвпада с фактите, с действителността; неверен, недействителен, недостоверен. А такова едно согласие между сичките по-вехти и по-нови списатели явно показва, че то е било сообразно потвърждено от историческото предание и че като такова то не е могло да бъде неистинно. Г. Кръс-тевич, ОДК, 14-15. Когато между сичките християнски духовни началници само българския екзарх умя да стои на височината на положението си и да поддържа правди-ните на стадото си, .. било би нелепо руската журналистика да става отзив на подобни неоправдани и неистинни обвинения. НБ, 1877, бр. 74, 286. Чиновник в някое съдилище .., ако утвърди за истинно едно неистинно нещо .., наказва ся с временно по-лагание в окови или в крепост за не по-малко от десят години. Ф. Перец и др., НК, 43.
НЕИСТИННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неистинен; недосто-верност. Най-важната причина беше съмнението дали Христина не е имала нещо с Кондарев .. За да отпъди грозното подозрение, Костадин диреше доказателства за неговата неистинност в държанието на Христина към Ивана през време на срещата у тях. Ем. Станев, ИК I и II, 158. Тези разкошни движения на момичето .. прибавяха към телесната красота и една доза неистинност, дозата, без която нищо не би имало приказност. Д. Цончев, М, 14. „И понеже он ся запършил да издири вмесрго нас истинността или неистинността на тия източници, нека видим основата и следствията на тия негови издирвания.“ Г. Кръстевич, ОДК, 15.
НЕИСТИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е реален, действителен, истински; недействителен, нереален. Всичко се отдалечава в някаква безпределна далечина и става безсмислено, ненужно, неистинско: истинската действителност е тоя ведър тринадесети век, в който присъствуваме сега и ние. К. Константинов, П, 40. Захарий се припичаше на слънцето и всичко бе, като да е неистинско. Вл. Свинтила, СЗЗ,
228. Който .. пръска между публиката с намерение неистински или клеветнически неща .., наказва ся със затвор от един месец до една година. Ф. Перец и др., НЗ, 64.
2. Който се представя за някакъв, без всъщност да е такъв; недействителен, несъщин-ски. По панаирите пък показват лица, които по някои свои анатомични белези напомнят и мъж, и жена; това са тъй наречените псевдохермафродити, сиреч неистински двуполови същества. ПН, 1934, кн. 3, 34. Както лошите риби, събрани в невода, ся изхвърлиха вън, така и неистинските християни, ако и да ся изповядат и причас-тят пред смъртний си час, пак в страшний съд ще бъдат хвърлени във вечна мъка. КТЕМ, 269.
НЕЙСТИНСКИ. Нареч. от прил. неистински. Медара беше близо осемдесетгоди-шен,.. с червено лице, на което, като че ли неистински, стояха бели мустаци и бели вежди. Й. Йовков, АМГ, 131.
НЕИСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. За вик, рев и под. — който е необичайно силен; неудържим. Той все по-често сядаше в малката квартална градинка, внимателно наблюдаваше децата .., които се цапваха внезапно с детските си юмручета и след това надаваха неистов рев — и удареният, и побойникът. П. Вежинов, БГ, 188. Когато се разотиваха, над града се понесе неистов вик и докторът трепна, уплашен, че убиват някого. Ем. Станев, ТЦ, 10.^
2. За чувства, преживявания — който е необичайно силен в проявата си; неудържим. Песента звучеше по новому при всяко слушане — .. Дрезгавият глас на белгиеца .. съдържаше.. воля за живот .. и любов, Господи, колко любов... Неистова любов — каквато осеня веднъж на сто години двама светци. И мъченици. Вечният мъж и вечната жена... В. Пламенов, ГШ, 59-60. Аз зная неговата [на Г. С. Раковски] пламенна душа и почитам неговото '.. неистово родолюбив. П. Р. Славейков, СбНУ XXX, 67. Неистова омраза. Неистов бяс.
— От рус. неистовь1й.
НЕЙСТОВО. Книж. Нареч. от неистов; необичайно силно, неудържимо. — Вижте!
