Посипаха се закачки, весел и безгрижен смях изпълни бръснарницата. Пингов не се сърдеше на другарите си, той знаеше, че те незлобливо се шегуват с него. Д. Спростра-нов, ПНМ, 34. Матейко имаше дълги женски мигли, но пръстите на ръцете му бяха груби и къси, като на каменарин. Доктор Нанков подхвърляше незлобливо, че Матейко е произведение на много груб мъж и на прекалено изфинена жена. А. Гуляшки, ДМС, 36.
НЕЗЛОБЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незлоблив; незлобивост, беззлобие. Доволен съм, че те чух и, струва ми се, разбирам, че учиш людете на благочестие и незлобливост. М. Смилова, ДСВ,
147. Старият, който познаваше чедото си и вярваше в неговата незлобливост и доброта, трепна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375.
НЕЗЛОБНО нареч. Без злоба; незлобиво, незлобливо, незлостно, беззлобно. Този кротък човек умееше да се шегува леко закачливо и незлобно.
НЕЗЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който не изпитва, не проявява злост, злоба; незлобен, незлоблив, незлобив, беззлобен. Незлостна жена.
2. Който не съдържа, не изразява злост, злоба; незлобен, незлоблив, незлобив, беззлобен. Незлостна шега.
НЕЗЛОСТНО нареч. Без злост, злоба; незлобно, незлобливо, незлобиво, беззлост-но. Усмихна се незлостно.
НЕЗНАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Поет. 1. Който не се знае, не е известен, познат; неизвестен, непознат. Заобиколиха я знайни и незнайни лели, чичовци, братовчеди — все суетни бъбривци и лицемерни доброжелатели. Д. Талев, СК, 146. Наоколо нямаше хора. Навярно влакът ги беше прибрал и понесъл към незнайните спирки и гари. С. Северняк, ИРЕ, 125. Народът се върна от бойното поле с празна душа. В гроба на незнайния воин лежи и идеала на живите. К. Петканов, В, 23-24. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. III, 23-24. Старецът Гедеон си отиде тъй, както бе дошъл — по незнайни пътища. П. Константинов, ПИГ, 41.
2. Като същ. незнайното ср. Нещо, което не е известно, познато на хората; неизвестното. Като съзна това в тази лунна нощ пред незнайното и смъртта, Варвара почувствува, че този мъж бе самотен и измъчен от противоречия като нея. Д. Димов, Т, 578. Дружно, братя! С труд и книга/ и незнайното се стига. Ст. Чилингиров, СБД, 34. незнайно ср. Остар. Неизвестно, непознато място. Стените вълшебно кората си смъкват/ и пак зографийте се стари явяват,/ на темпло светийте, кат живи изпъкват,/.. Тогава, при туй превръщение тайно,/../ явяват се гости без шум, от незнайно. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 101. В миг из незнайно над него се свиха/ рой самодиви и танец извиха. П.П. Славейков, Събр. съч.
1, 170.
НЕЗНАЙНИК, мн. -ци, м. Поет. Човек, който е неизвестен, не се знае нищо за него; непознат. Това бе хубав човек, който разбираше от песен. Незнайник, от когото получих пълна шепа най-чиста радост. О. Василев, ЖБ, 448. За тях той остава незнайник, в чийто образ се слива съдбата на самия поет. Ив. Карановски, БР, 1933, кн. 4-5, 171. Мина година,/ мина и друга, и тре-тя, без чет/ минаха... То е незнайника клет,/ в бащин край, който живя на чужбина. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 102.
НЕЗНАЙНИЦА ж. Поет. Жена незнайник.
НЕЗНАЙНО нареч. Поет. 1. Без някой да знае, без да е известно на някого; тайно от някого. И в тайното килерче/ заработих при свещта/ на опушено фенерче,/\ скрит от строгий си баща./.. / След вече- ; ря, пак, незнайно/от баща си, бързах там... Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 186-187. Измесени сме от утайките на миналото./ Незнайно напластени с вековете в нас,/ те оцветяват алената или синя наша кръв. Е. Багряна, СЧ, 87. // В съчет. с въпр. местоим. или нареч. Без да се знае, без да е известно; неизвестно. Въздухът е наситен с любовни въздишки. И с чудни аромати, незнайно как дошли от обкичените с палми брегове. Б. Шивачев, ПЮА, 37. Тримата млъкнаха. Тогава пак ненадейно, незнайно откъде, се появи същото онова момиче. Елин Пелин, ПР, 14. Сиви и печални бяха лицата на хората, които, заврели помръзнал нос в омаз-нените яки на вехтите си палта, бързаха незнайно къде. Ив. Мартинов, ПМ, 30.
2. Обикн. с гл. съм. Означава, че нещо не се знае, не е известно; неизвестно. — Е, казвам, какво ще правите?.. — То, учителю, и господ да слезе, свърши се вече! — отвърна ми бай Никола. — На, нощеска претупали Недя и незнайно е, ще оживее ли. А. Стра-шимиров, А, 548.
НЕЗНАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Обикн. с предл. в. Отвл. същ. от незнаен; неизвестност, безизвестност. Не бой се от туй, що е бъдеще още,/ не бой се от туй, що в незнайност расте,/ не бой се от злото, от черните нощи... Л. Даскалова, Сг, 53. Пред него се кръстосват път през път/ и всякой път в незнайността се крие. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 191. В незнайността прокудила,/ о, пролет., лед и мраз,/ в смъртта живот разбудила -/ усмихвай се над нас! Д. Дебелянов, С 1936, 28.
НЕЗНАНИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие, липса на знания, на познания в някоя или в много области на науката или на жи
